Trakijski Vyrhove Na Kopia Ot Rje V Bg, Hr.bujukliev

со 00 01

АРХЕОЛОГИЯ

Тракийски върхове на копия от ранножелязната епоха в българските земи ХРИСТО

П

БУЮКЛИЕВ

ървите метални върхове на копия у нас се появяват през каменномедната епоха. Най-ранният засега меден връх на копие произхожда от халколитния некропол край Варна 1 . От ранния и средния период на бронзовата епоха все още липсват представители на този вид оръжие, ако не се счита глиненият калъп от „Циганската могила" край Нова Загора, който според археологическата среда, в която е намерен, може да се отнесе малко преди началото на късния период на бронзовата епоха 2 . Общият брой на известните в момента бронзови върхове на копия от късния период на бронзовата епоха възлиза на 263. Към това трябва да прибавим и три каменни калъпа за отливане на върхове на копия, произхождащи от с. Сокол, Сливенски окръг 4 . Писмени сведения за използуването на копието от траките през ранножелязната епоха се съдържат единствено в Омировия епос. Те са много общи и почти не предлагат конкретна информация за този вид оръжие. Така например само се споменава за „копиеборци кикони" 5 , за „дълги копия"8, с които са въоръжени тракийските воини на Пиерой. Самият Пиерой убил противника си с копие 7 . Особено интересно е сведението за пеонския вожд Астеропей, който „излязъл с две копия срещу Ахил". Неговите воини-пеонци били въоръжени с „дълги копия"8. От IX песен на „Одисея" научаваме, че кикони и ахейци се сражавали помежду си с „меднообковани копия" 9 . Вещественият материал, с който разполагаме, е крайно оскъден. Освен това една част от наличните находки са в лошо състояние: фрагментирани и силно окислени. Трябва да прибавим, че някои от тях представляват и единични случайни находки без необходимите данни за датиране. Тези обстоятелства затрудняват работата ни по научната систематизация на материала. Затрудненията се засилват и от поголямата консервативност в развитието на копието, което за разлика от меча показва

по-голяма устойчивост във формата, т. е. тя се е развивала сравнително по-бавно. И още една особеност — оказа се, че в едно и също време са били използувани по два и повече вида копия, които по същество са изпълнявали едни и същи функции. Върховете на копия, с които разполагаме и считаме, че принадлежат към разглеждания период, са само железни. Като изключим копието от с. Топчии, Разградски окръг (кат. № 1), всички останали се отнасят към времето след V I I I в. пр. н. е. (поточно, от края на V I I I в. пр. н. е.). От това излиза, че за периода XI — първата половина на V I I I в. пр. н. е. и особено за началото му ние почти не разполагаме с археологически материал. Това, разбира се, съвсем не означава, че за тези три-четири века не е използуван този вид оръжие от траките • Обр. 1. Железен връх на копие от с. Топчии, Разградски окръг, Х—IX в. пр. н. е. Fig. 1. Pointe d' lance en fer du village Topcil, departement de Razgrad, X^—IXe s. au. n. e.

27

ϊ

_^ Софрониевс

· j·

Х

Ι /"^-f

V «ς

ЧМИХАИЛОВГРАД--^ З '^^ -w-^~~~~~-J^ «Палилула '•^1артиново * Криводол •Бели извс

S f*

/

£·

/

/«·^.v^

<_ 'S

I

U~//

ВРАЦА

)

'

, , ~, Белоградец ^Царев брол^· · в р ШУМЕН о

РавнаУ\

f-^sb

Ч ί Добрина //

/-*

" ^ - х / Кремиковци (

СОФИЯ ©tVBaiuoBC

/КЮСТЕНДИЛ \

• Обр. 2. Разпространението в България на върховете на копия от ранножелязната епоха. Fig. 2. La propagation des pornfes de lances en Bulgarie pendant VAge du fer ancien

или в земите на траките. Безспорно такова оръжие е имало, но все още не са открити находки. Очевидно трябва да приемем, че копията в началото на ранножелязната епоха, както е и при мечовете, са повтаряли формата на копията от късния период на 10 бронзовата епоха . От известните досега находки само железният връх на копие от с. Топчии (обр. 1) е със сравнително сигурни позиции по отношение на датировката (Х—IX в. пр. н. е.)— произхожда от гроб, заедно с железен меч11. Скъсените му пропорции и особено късата и сравнително широка втулка и разширеното в долната част острие го доближават до някои екземпляри от късния период на бронзовата епоха 1 2 . В момента от територията на България са известни общо 23 железни върха на копия (кат. № 1—23), които можем да отнесем към ранножелязната епоха, и по-точно, като

28

изключим този от с. Топчии, към нейната средна и късна фаза — края на VIII—VI в. пр. н. е. Географското разположение на находките е неравномерно. Така например 18 произхождат от земите на север от Стара планина и само 5 са от Южна България (обр. 2). Не по-малко интересно е да отбележим, че 12 от копията от Северна България са намерени в Северозападна България, и то само на територията на Врачански и Михайловградски окръг. Петте върха от Южна България са само от Софийски и Кюстендилски окръг. Останалите 6 върха са от района на Североизточна България. С други думи, известните ни досега върхове на копия от ранножелязната епоха по местонамиране се свързват с три основни географски ареала: Северозападна България, Североизточна България и района на София и Кюстендил. Само за един от върховете можем да приемем, и то с известни уговорки, че е предназначен за метателно копие (άκόντιον) (обр. 3). Това е единият връх от с. Невестино,

• Обр. 3. Железен връх на метателно (?) копие от ранножелязната епоха от с. Невестино, Кюстендилски окръг. Fig. 3. Pointe de lance de jet (?) en fer de V Age du fer ancien du village Nevestino, departement de Kjuslendil • Обр. 4. Железни върхове на копия от I тип — с лавролистно острие от: а, г, д) Криводол, Врачански окръг; б) с. Царев брод, Шуменски окръг; в) с. Невестино, Кюстендилски окръг. Fig. 4. Pointes de lances en fer du type I—ă lame en forme de feuille de laurier du: а, г, д) Krivodol, departement de Vraca; 6) village Careu brod, departement de Sumen; в) village Nevestino, departement de Kjusf end i l CM

5

2,5

Кюстендилски окръг (кат. № 17). Основание за това ни дава сравнително късото острие и дългата втулка. Датирането му в края на ранножелязната епоха не е много сигурно.

О

fМ

II II

д t*i

29

Основното предназначение на всички останали върхове е за водене на близък бой. Въз основа на формата на листа ние ги подразделяме н а д в а основни т и п а : с лавролистно острие (обр. 4) и с остролистно острие (обр. 5).

I. Върхове на копия с лавролистно острие Формата на острието при този тип в една или друга степен повтаря формата на лавровия лист. Характерното е, че страничните ръбове (ламели) на острието повече или помалко образуват правилна дъга, чиято найголяма ширина е в средата13. Втулката е леко конусовидна и в острието преминава като надлъжен ръб с овално или плоско сечение. Изключение прави само вторият екземпляр от с. Невестино (кат. № 18) (обр. 4 е), чийто ръб е слабо изпъкнал и тесен. Във всички случаи втулката е по-къса от острието. Типът включва 5 екземпляра: от с. Царев брод, Шуменски окръг (кат. № 2) (обр. 4 б), Криводол, Врачански окръг — 3 (кат. № 5—7) (обр. 4 а, г, д) и с. Невестино (кат. № 18) (обр. 4 в). Между тях могат да се разграничат три варианта. В а р и а н т А. Надлъжният ръб е объл и представлява продължение на втулката. Тук причисляваме само върха от с. Царев брод. Дълж. 0,432 м. Въз основа на другите гробни находки, с които е намерен — мечкинжал и върхове на стрели — този връх на копие се датира около средата на V I I в. пр. н. е. Подобен железен връх е известен в т. нар. Висоцка култура(Тернополска област в СССР)14 и е датиран в V I I I — V I I в. пр. н. е. Аналогични по форма са и бронзовите върхове на копия от района на Земун (Югославия) 15 , отнесени по хронологическата схема на Райнеке към БрД-ХаА, т. е. X I — I X в. пр. н. е. Съвсем очевидна е следователно типологическата връзка на царевбродския екземпляр с последните представители на бронзовите копия о т ' к р а я на бронзовата и началото на ранножелязната епоха. В а р и а н т Б. Отличава се по надлъжния ръб, който има не обло, а плоско сечение. Включва екземплярите от Криводол (кат. №5—7). Дълж. 0,24—0,35 м. Датирани са най-общо — в края на халщата. 30

Подобни върхове с плоско сечение на надлъжния ръб са известни от Северното Черноморие и са датирани в VII—VI в. пр. н. е.16 В а р и а н т В. Надлъжният ръб е тесен и остър. Тук се включва само вторият екземпляр от с. Невестино (кат. № 18). Хронологическата му позиция е неясна. Датира се най-общо в края на ранножелязната епоха.

II. Върхове на копия с остролистно острие При този тип острието има формата на удължен лист с подчертано изострен връх. Страничните ръбове са сравнително прави и постепенно събиращи се към върха. Най-голямата ширина на острието е в тилната му част или малко преди това. Ръбовете към втулката се свиват плавно така, че в задната част острието е закръглено. Обикновено втулката, която има леко конусовидна форма, е значително по-къса от острието. Само при два случая (кат. № 15, 16) (обр. 5 л, н) тя превишава дължината на острието. Типът включва 15 екземпляра, които според формата на надлъжния ръб и напречното сечение на острието можем да обособим във варианти. В а р и а н т А. Характерно е обло сечение на надлъжния ръб, който се явява като продължение на втулката. Тук спадат 3 върха: от Криводол (кат. № 4) (обр. 5 м,), с. Добрина, Варненски окръг (кат. № 8) (обр. 5 п), с. Равна, Варненски окръг (кат. № 23) (обр. 5 ж). Дълж. 0,165—0,418 м. При всички втулките са по-къси от острие• Обр. 5. Железни върхове на копия от II тип — с остролистно острие от: а, з) с. Байлово, Софийски окръг; б) с. Белоградец, Варненски окръг; в, г) с. Бели извор, Врачански окръг; д, и) с. Мартинова, Михайловградски окръг; е) с. Кремиковци, Софийски окръг; ж) с. Равна, Варненски окръг; к, о) с. Палилула, Михайловградски окръг; л, н) с. Софрониево, Врачански окръг; и) с. Добрина, Варненски окръг. Fig. 5. Pointes de lances en fer du type II—α poinie en forme de feullle allongee du: а, з) village Bajlovo, departement de Sofia; 6) village Belogradec, departement de Varna; в, г) village Beli izvor, departement de Vraca; д, и) village Marlinovo, departement de Mihajlovgrad; e) village Kremikovci, departement de Sofia; ж) village Râvna, departement de Varna; k, o) village 'P aliluia, departement de Miha/lovgrad; л, н) village Sofronievo, departement de Vraca; u) village Dobrina, departement de Varna

CM

10f

â CM

ir 1

ol

J

10

5

°

CM

10

10

u \3

5 <;

5

5

O

O

тата. Особен интерес представлява екземплярът от с. Добрина, при който в задната част на острието от двете страни на ръба има по една малка дупчица. Това не е единично явление. Дупчици има и върху други върхове на копия както у нас (напр. кат. № 13) (обр. 5 г), така и от някои съседни страни. Особено близки аналогии представляват върховете от с. Маяк, Одеска област, с. Бутенка, Полтавска област, от Киевска област, а и от територията на Унгария 17 . Прието е да се смята, че на тези дупчици били окачвани някакви знаци, панделки и др. инсигнии, с каквито обикновено се отличавали конните отряди18. Възможно е да са служили и за окачване на писани условия, знак, вест и пр., които е трябвало да се изпратят посредством копието в лагера на противника. Някои от споменатите аналогични копия се датират в края на VIII или първата половина на VII в. пр. н. е.19 От нашите върхове на копия сравнително най-сигурна датировка има този от с. Равна, намерен при архелогически разкопки в гроб с керамика, която може да се отнесе към втората половина на VI в. пр. н. е.20 Към същото, а може би и малко по-ранно време принадлежи и копието от с. Добрина. Третият екземпляр се отнася най-общо към края на ранножелязната епоха. Датировката на варианта общо може да се вмести в границите от края на VII — началото на V в. пр. н. е. Може да се допусне, че върховете на копия от този вариант във формално-типологическо отношение представляват понататъшно развитие на вариант А от I тип. Запазва се овалният надлъжен ръб, но е променена формата на острието. С издължената остролистна форма те стават по-ефективно оръжие. В а р и а н т Б. Надлъжният ръб е плосък. Това е единственото различие от вариант А. Включва само 1 връх — от с. Палилула, Михайловградски окръг (кат. № 9) (обр. 5 о). Датира се в края на ранножелязната епоха — VI в. пр. н. е. Съвсем логично е да се приеме, че плоският надлъжен ръб води началото си от облия, но те са съществу- . 21 вали и едновременно . В а р и а н т В. Характерен е подчертано острият и изпъкнал надлъжен ръб. Тук се отнасят 7 върха: от с. Белоградец, Варненски окръг (кат. № 3) (обр. 5 б), с. Бели извор, Врачански окръг — 2 (кат. № 13,

32

14) (обр. 5 г, е), с. Палилула (кат. № 10) (обр. 5 к), с. Софрониево, Врачански окръг кат. № 5, 16) (обр. 5 л, н) и с. Кремиковци, Софийски окръг (кат. № 22) (обр. 5 е). Сравнително голяма дълж. — 0,24—0,63 м. Само при екземплярите от с. Софрониево втулките са по-дълги от остриетата. При тях и остриетата се отличават със силно издължената и тясна форма. Единият връх от с. Бели Извор (кат. № 13) има дупки в задната част на острието, както разгледаният от с. Добрина (кат. № 8), а този от с. Палилула (кат. № 10) има украсена с врязани концентрични окръжности горна част на втулката. Подобен е и един връх на копие от некропола на Халщат 22 . Най-ранният представител от варианта е върхът на копие от с. Белоградец (кат. № 3), който въз основа на гробния инвентар (бронзови стрели, меч-кинжал и др.) се датира в първата половина на VII в. пр. н. е. Останалите се отнасят към края на VII или към VI в. пр. н. е. Следователно вариантът е синхронен и на вариант А и Б. В а р и а н т Г. Острието има удължена листовидна форма. Надлъжният ръб е така оформен, че в напречен разрез острието има ромбовидна форма. Тук се отнасят 4 върха: от с. Байлово, Софийски окръг — 2 (кат. № 11, 12) (обр. 5 а, з) и с. Мартинова, Михайловградски окръг - - 2 (кат. №19, 20) (обр. 5 и, д). Средна по размери дълж. 0,295—0,395 м. Втулките са сравнително къси и почти цилиндрични. С по-сигурни хронологически позиции са екземплярите от с. Байлово, отнасящи се към VI—V в. пр. н. е. Неопределим екземпляр. Това е силно натрошено копие от с. Кьолмен, Шуменски окръг (кат. № 21), открито в тракийска гробница от VI в. пр. н. е.

Каталог на железните върхове на копия 1. С. Т о п ч и и, Р а з г р а д с к и о к р ъ г . Гроб чрез трупополагане. ОИМ, Разград (обр. 1). Х—IX в. пр. н. е. Късо и сравнително широко острие с почти ромбовидна форма. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Къса втулка. Дълж. 0,165 м, на острието 0,12 м.

О т ч е т на Разградското археологическо дружество за 1930 г. Разград, 1931, с. 12, обр. 4 г.

2. С. Ц а р е в б р о д , Ш у м е н с к и о к р ъ г . Могилен гроб. НАМ, София (обр. 4 б). VII в. пр. н. е. Лавролистно острие. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Втулката леко конусовидна. Дълж. 0,432 м, на острието 0,243 м, шир. 0,07 м.

Р. П о п о в . Могилните гробове при с. Ендже. — ИАИ, V I , 1930—1931, с. 105, обр. 94.

3. С. Б е л о г р а д е ц , В а р н е н с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез трупополагане. ОИМ, Варна (обр. 5 б). Първата половина на VII в. пр. н. е. Острие силно пострадало от корозията, остролистно с изпъкнал надлъжен ръб. Втулка много дълга с леко конусовидна форма. Дълж. 0,63 м, на острието 0.37 м, шир. 0,08 м. Необнародван.

4. К р и в о д о л, В р а ч а н с к и о кр ъ г. М. Несеро. В колективна находка. ОИМ, Враца (обр. 5 м). VI в. пр. н. е. Острие отчупено при върха от двете страни, остролистно със закръглена задна част. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Втулка леко конусовидна. Дълж. 0,31 м, на острието 0,21 м, шир. 0,055 м.

Б. Н и к о л о в . Колективна находка от железни предмети от халщатската епоха до гр. Криводол, Врачански окръг. ·—Археология, 1970, 1, с. 55, обр. 5 а.

5 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и окр ъ г . Пак там (обр. 4 г). VI в. пр. н. е. Широко лавролистно острие. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Част от втулката отчупена. Дълж. 0,31 м, на листа 0,19 м, шир. 0,04 м. Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 в.

6 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и окр ъ г . Пак там (обр. 4 а). VI в. пр. н. е. Лавролистно острие. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Дълж. 0,24 м, на острието 0,19 м, шир. 0,058 м. Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 б.

7 . К р и в о д о л , В р а ч а н с к и окр ъ г . Пак там (обр. 4 д). VI в. пр. н. е. Подобен на предишния, но с по-тясно и удължено острие. Дълж. 0,35 м, на острието 6,22 м, шир. 0,05 м. 5 Археология, 2, 1985

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 55, обр. 5 г.

8. С. Д о б р и н а, В а р н е н с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаряне. ОИМ, Варна (обр. 5 п). VI в. пр. н. е. Остролистно острие. Заоблен надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. В долния край на острието две дупки. Дълж. 0,418 м, на острието 0,265 м, шир. 0,52 м.

М. М и р ч е в . Тракийски могилен некропол при с. Добрина. — ИНМВ, I(XVI), 1965, с. 44, табл. X I I I 47.

9. С. П а л и л у л а , М и х а й л о в - , г р а д с к и о к р ъ г . Могилен гроб. НАМ, София (?) (обр. 5 о). VI в. пр. н. е. Удължено листовидно острие със закръглена долна част. Плосък надлъжен ръб с удължена конусовидна форма. Втулка в долната част отчупена. Дълж. 0,365 м, на острието 0,262 м.

Р. П о п о в . Материали за проучване халщатската и латенска култури в България и Македония.— ГНМ, 1921, с. 158, обр. 146 а.

10. С . П а л и л у л а , М и х а й л о в г р а д с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 к). VI—V в. пр. н. е. Остролистно острие с ромбовидно сечение. Втулката цилиндрична, горе украсена с врязани окръжности, долният й край отчупен. Дълж. 0,314 м, на острието 0,214 м. Р. П о п о в . Цит. съч., с. 158, обр. 146 б. 11. С. Б а й л о в о , С о ф и й с к и о кр ъ г. Могилен гроб чрез трупополагане. НАМ, София (обр. 5 а). VI—V в. пр. н. е. Подобен на предишния. Части от острието и втулката отчупени. Дълж. 0,295 м, на острието 0,20 м, шир. 0,34 м. Р. П о п о в . Некрополът при с. Байлово, Софийско. — ИАИ, I, 1921—1922, с. 77, обр. 66.

12. С. Б а й л о в о, С о ф и й с к и о кр ъ г. Пак там (обр. 5 з). VI—V в. пр. н. е. Острие с удължена триъгълна форма, леко скосена задна част и изострен връх. Надлъжен ръб с удължена конусовидна форма и ромбовидно сечение. Дълж. 0,395 м, на острието 0,305 м, шир. 0,05 м. Р. П о п о в . Цит. съч., с. 80, обр. 77.

13. С . Б е л и и з в о р , В р а ч а н с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаряне. ОИМ, Враца (обр. 5 г). VI в. пр. н. е. Подобен на № 8, но с по-стройна и удължена форма. В задната част на острието две симетрично разположени дупки. Дълж. 0,40 м, на острието 0,26 м, шир. 0,048 м. 33

Б. Н и к о л о в . Тракийски паметници във Врачанско. — ИАИ, X X V I I I , 1965, с. 166, обр. 3.

И в . В е н е д и к о в . Цит. съч., с. 18, обр. 4 б.

14. С . Б е л и и з в о р , В р а ч а н с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 е). VI в. пр. н. е. Удължена листовидна форма. Острие с ромбовидно сечение и подчертан надлъжен ръб. Втулката цилиндрична, сравнително къса. Дълж. 0,24 м, на острието 0,193 м, шир. 0,03 м.

19. С. М а р т и н о в о, М и х а й л о вг р а д с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаряне (обр. 5 и). VI в. пр. н. е. Запазено само удължено листовидното острие с ромбовидно сечение и надлъжен ръб. Дълж. 0,22 м, шир. 0,022 м.

Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 166, обр. 3.

15. С. С о ф р о н и е в о , В р а ч а н" с к и о к р ъ г . Могилен гроб чрез изгаряне. ОИМ, Враца (обр. 5 л ) . VI в. пр. н. е. Тясно листовидно острие. Подчертан надлъжен ръб, който долу преминава в сравнително дълга втулка. Дълж. 0,40 м, на острието 0,18 м. Б. Н и к о л о в . Цит. съч., с. 167, обр. 4 в. 16. С . С о ф р о н и е в о , В р а ч а н с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 н). VI в. пр. н. е. Удължено листовидно острие, силно заострено при върха, с ромбовидно сечение. Дълж. 0,40 м, на острието 0,30 м, шир. 0,026 м. Б. Н и к.о л о в. Цит. съч., с. 167, обр. 4 б.

17. С. Н е в е с т и н о, К ю с т е н д и л с к и о к р ъ г . Гроб чрез трупополагане (обр. 3). Краят на ранножелязната епоха (?). Сравнително късо .острие с ромбовидно сечение. Втулката дълга, почти цилиндрична. Дълж. 0,18 м, на острието 0,08 м, ш и р . 0,025 м.

И в . В е н е д и к о в . Находки о т ранножел я з н а т а епоха в България. —ИВАД, X I X , 1963, с. 18, обр. 4 а.

18. С. Н е в е с т и н Ό, К ю с т е н д и л с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 4 е). Краят на ранножелязната епоха (?). Удължено лавролистно острие с леко изразен надлъжен ръб. Дълж. 0,35 м, на острието 0,23 м, шир. 0,048 м. 1 I v. S. I v a n o v. Leş fouilles archeologiques de la necropole chalcolithique â Varna (1972—1975).— Studia Praehistorica, 1—2, 1978, p. 21, fig. 14. 2 P. К а т и н ч а р о в . Основнме результатн раскопок первобитного поселения в г. Нова Загора Южная Болгария в 1968 и 1970 гг. — СА, 1972,3 1, с. 244, обр. 1 4—5. Е. Н. Ч е р н н х. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. С., 1978, с. 228 и сл., 4табл. IV 12. Н. К о й ч е в . Колективна находка на калъпи за бронзови брадвички и върхове на бронзови копия в землището на с. Сокол, Новозагорска око-

34

Р. П о п о в . Предисторически изследвания във Врачанското поле. —ИАИ, II, 1923—1924, с. 124, обр. 55 а.

20. С. М а р т и н о в о, М и х а й л о вг р а д с к и о к р ъ г . Пак там (обр. 5 д). VI в. пр. н. е. Подобен на № 17. Запазена само част от върха на острието. Р. П о п о в . Цит. съч., с. 124, обр. 55 б.

21. С. К ь о л м е н, Ш у м е н с к и о кр ъ г. М. Зуньово кладенче. Могилна гробница. ОИМ, Шумен. VI в. пр. н. е. Части от натрошен връх. Т. Т о т е в. Каменна тракийска гробница при с. Кьолмен. — Археология, 1965, 4, с. 9.

22. С. К р е м и к о в ц и, С о ф и й с к и о к р ъ г . Гроб чрез трупополагане. НАМ, София (обр. 5 е). Краят на ранножелязната епоха. Острие — удължен и силно изострен лист с изпъкнал надлъжен ръб. Част от втулката липсва. Запаз. дълж. 0,38 м.

Н. П е т к о в . Могилни и други находки от Софийско. — ИАИ, VII, 1932 — 1933, с. 374, обр. 123 а.

23. С . Р а в н а , В а р н е н с к и о к р ъ г . Могилен гроб. ОИМ, Варна (обр. 5 ж). VI в. пр. н. е. Листовидно острие с леко закръглена долна част. Заоблен надлъжен ръб, оформен конусовидно. Част от втулката отчупена. Дълж. 0,24 м, шир. 0,05 м.

М. М и р ч е в. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна. — ИАИ, X X V , 1962, с. 120, табл. X X X I V l a.

лия. — ИАИ, X V I I , 1950, с. 219, обр. 145 А, Б, 146. 5 Н o m . Ilias. II, 846. 6 Ibidem, IV, 517—538. 7 Ibidem. s Ibidem, X X I , 139—187. 8 H o m. Odyss. I X , 39—66. 10 За мечовете: Х р. Б у ю к л и е в. Нападателното въоръжение в древна Тракия (Края на XII в. пр. н. е. —45 г. от н. е.). Кандид. дис. С., 1981,11 с. 88—90. Г. Тончева погрешно го описва като бронзов връх, при това на стрела(?): G. Т о п с е v а. Cb.ro-

nologie du Hallstatt ancien dans la Bulgarie du NordEst. 12—Studia Thracica, V, 1980, p. 53. Е. Н. Ч е р н н х. Цит. съч., с. 232, табл.62 9; В. М и к о в. Приноси към предисторическата епоха у нас. — ИАИ, X I I , 1938, с. 390, обр. 169 а—в.13 А. М е л ю к о в а. Вооружение скифов. Свод археологических источников, Д 1—4, 1964, с. 36. 14 Б. Н. Г р а к о в. Ранний железньш век. М., 1977,15 с. 156, обр. 107 1. Й. Т о д о р о в и ч. Каталог праисторических металних предмета. Београд, 1971, кат. № 21 —25.16 А. М е л ю к о в а. Цит. съч., с. 36, табл. 12 6. 17 Примерите са посочени у: А. Т е р е н о жк и н. Киммеришщ. Киев, 1976, с. 142—144, обр. 25

Pointes de lances trouvees dans les

10, обр. 61. Срв. и Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с. 166—167, обр. 114 7. 18 А. Т е р е н о ж к и н . Цит. съч., с. 144. 19 Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с. 166. 20 М. М и р ч е в . Раннотракийският могилен некропол при с. Равна. — ИАИ, X X V , 1962, с. 127— датира копието в V·—-IV в. пр. н. е., която датировка не е приемлива. За това вж. още: М. Ч и ч ик о в а. Проучвания на тракийската култура през старата желязна епоха. —Археология, 1974, кн. 4, с. 25 — отнася некрополите в с. Равна и с. Добрина към втората половина на VI — началото на V в. пр. н. е. 21 За аналогии вж.: Р. П о п о в . Материали за проучване на халщатската и латенската култури в България и Македония. — ГНМ, 1921, с. 158. 22 Б. Н. Г р а к о в. Цит. съч., с. 36, обр. 16 4.

thraces de l'Age terres bulgares

du fer ancien

HR. B U J U K L I E V

(Resume) L'auteur presente un apercu general des pointes de lances de 1 Age du fer ancien, trouvees dans les terres bulgares. II mentionne aussi les donnees restreintes des poemes epiques d'Homere, concernant la presence et l'emploi de ce type d'arrne par les Thraces pendant la periode examinee. Le nombre commun des pointes de lances qui nous sont connues remonte â 23. Toutes les pointes sont en fer. En exceptant la lance du village Topcii, departement de Razgrad (Noducat.) (fig. 1), qui est datee de fagon â peu preş exacte au X e —IX e s. av. n. e., toutes les autres se rapportent â la periode apres le V H I e s. av. n. e. (plus precisement de la f i n du VHIe jusqu'au Vie s. av. n. e.), c.-â-d. vers la periode moyenne et recente de l'Age du fer ancien.

La repartition geographique des trouvailles est irreguliere: 18 proviennent des terres situees au nord du Balkan et seulement 5 proviennent de la Bulgarie du Sud (fig. 2). Douze de ces pointes sont trouvees dans la Bulgarie du Nord-Ouest. Seulement la lance du village Nevestino, departement de Kjustendil (No du cat.) (fig. 3) peut etre determinee comme une arme de jet. Toutes les autres furent destinees pour un combat corps â corps. Selon la forme on peut diviser les pointes de lances,en deux types principaux: I — pointes en forme de feuille de laurier (fig. 4 a—д) et II — pointes en forme de feuille allongee (fig. 5 α—n). L'auteur distingue dans le premier type trois variantes et dans le deuxieme — quatre.

35