Krasota W Raznoobrazieto

ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ „МАРИЯ КЮРИ” – ПЕРНИК

Как да запазим поддържан резерват ”Острица”? Поддържан резерват “Острица” е уникален оазис на българската и европейска флора и фауна. Защитаването му като природен феномен е изключително важна дейност не само за опазване на природните дадености, но и възпитателен извор за любов към природата, нейното опазване и съхранение. Участието на учениците в проучване и възстановяване на резервата провокира мисленето им към активно отношение към природата и изграждане на гражданска позиция към заобикалящия ги свят, с грижа и мисъл към съществуващото биологично разнообразие. Водещите морални категории - любов към природата, активно участие в опазване на природната среда, творчество и научна дейност са определящи при изграждането на личности, отговорни за своето бъдеще. Едновременно с опазването на резервата се създават възможности за формиране на личности, адекватни на новото време. А природата и обществото всеки ден са изправени пред предизвикателствата на съвремието. Наше хуманно задължение е да им отговорим подобаващо!

КРАСОТА В РАЗНООБРАЗИЕТО Поддържан резерват “Острица”

Автори: Галя Любомирова инж. Ангелина Тасева

БЪЛГАРСКИ ЕНДЕМИТИ Урумово лале/Tulipa urumoffii Hay/,което цъфти с жълти и червени цветове Урумовият лопен /Verbascum urumovii, Stoj. et Acht./ Планинско подъбиче /Teucrium montanum L./ Хибридно плюскавиче/Silene Hybrida/ Мизийска овсига /Bromus moesiacus Vel/. БАЛКАНСКИ ЕНДЕМИТИ

Най- искрени благодарности за компетентната помощ, съпричастност и всеотдайност на: Александрина Япракова – Главен експерт в МОСВ – София Камелия Тракийска – Старши експерт в РИО на МОН – Перник инж. Недялка Илиева – Директор на ТПГ ”М. Кюри” – Перник От авторите

1. Едрокошничест равнец 2. Струмски равнец 3. Сенниковиден игловръх 4. Теснолистно поддрумиче 5. Златна раменка 6. Целебна раменка 7. Шпрунево сграбиче 8. Вилмотианов клин 9. Антериковидно варниче 10. Междинна аубриета 11. Островърха урока 12. Източна метличина 13. Жълта звездоглавка 14. Паничковиден карамфил 15. Иглолистен карамфил 16. Сръбско звънче 17. Длановиден ветрогон 18. Тънколистна зимянка 19. Далматинска власатка 20. Лъжливоосилесто еньовче 21. Тройнолистна жълтуга 22. Главеста жълтуга 23. Румелийска звъника 24. Райхенбахова перуника 25. Македонска самогризка 26. Нарязанолистна мъртва коприва 27. Кримски лен 28. Босненска мишовка 29. Кримско омразниче 30. Тракийско омразниче 31. Пясъчна самодивска трева

Achillea ageratifolia Achillea Clypeolata Sm. Alyssum corymbosoides Form. Anthemis tenuiloba Anthylis aurea Weld. Anthylis vulnerania L. Astragalus spruneri Boiss. Astragalus wilmittianus Asyneuma anthericoides Aubrieta intermedia Bupleurum apiculatum Friv. Centaurea chrysolepis Vis. Cephalania flava Dianthus pelviformis Heuff. Dianthus piuifoilus Edraianthus serbicus Eryngium palmatum Ferulago meoides Festuca dalmatica Galium pseudoaristatum Genista sessilfolia Genista subcapitata Hypericum rumellacum Iris reichenbachii Knautia macedonica Lamum Bifidum Cipillo subsp. Linum tauricum Minuartia bosniaca Onosma taurica Pall. Onosma tracica Vel. Peucedanum arenarium

32. Планинско котенце 33. Широколистна гъжва 34. Прав чистец 35. Турска мащерка 36. Балканска козя брада 37. Балканска детелина

Pulsatilla montata Selseria latifolia Stachys recta Thymus zygioides Tragopogon balcanicus Trifolium medium L.

Степен гущер Podarcis muralis

Червена горска мравка Formica rufa

Пеперуда Zerinthia polyxena

Обикновена катерица Sciurus vulgaris

Жаба дървесница Hyla arborea

Бръмбар Еленов рогач Lucanus cervus L.

Карпатски скорпион Euscrpius carpaticus

Невестулка Mustela nivalis

В Югозападна България до град Перник се намира планината Голо бърдо. В западната част на тази суха, почти безводна планина на площ от 134,6 ха се намира една от най-старите защитени територии у нас – Поддържан резерват “Острица. Растителното богатство на резервата е със средна степен на рядкост на европейско ниво и с висока – на национално. Последните проведени научни изследвания показват, че в Поддържан резерват “Острица” има 453 растителни вида, от които 5 български, 32 балкански ендемита и 13 реликтни вида. Според българското законодателство са защитени 13 растителни вида. Два вида са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания. В Червената книга България том 1 са регистрирани 23 вида, 4 от които са в категория “рядък” и 2 – категория “уязвим”. В Конвенцията за търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES/ са включени 18 вида. На територията на резервата се срещат над 150 вида билки, от които 9 вида са редки, защитени със специални разпоредби на Закона за лечебните растения. Върху относително малката площ на резервата е представено 11,2% от видовото богатство на България. Ендемичните видове в ПР „Острица” са 42, т.е. 9,5% от всички растителни видове. Пет от ендемитите са български: eмблематично за резерват „Острица” е Урумовото лале /Tulipa urumoffii Hay/, което цъфти с жълти и червени цветове, Урумовият лопен /Verbascum urumovii, Stoj. et Acht./, Планинското подъбиче /Teacnum montanum L./, Хибридното плюскавиче /Silene Hybrida/, Мизийската овсига /Bromus moesiacus Vel/. В ПР “Острица” се срещат и 37 балкански и суббалкански вида. Тук могат да се видят Сръбското звънче /Edraiadnthus serbicus (Kern) Petr/, Златната раменка /Anthyllis aurea Weld/, Райхенбаховата перуника /Iris reincenbachii Heuff/,Вилмотианов клин /Astragalus wilmottianus Stoj/ и др. От балканските ендемични видове голям интерес представляват видовете: Главеста жълтуга /Genista subcapitata Panc/, Длановиден ветрогон /Eringium palmatum/ и други. Единствено тук растат Трилистна жълтуга /Genista sessilifolia DC ssp trifiliata (Yanka) Kuz./, Сребролистен равнец /Achillea ageratifolia(S. et S.) Boiss/, Кримско омразниче /Onosma tauricum/, Червено вълче лико /Daphne cneorum L./и др. В ПР „Острица” има и много дървесни и храстови видове – Мъждрян /Fraxinus ornus L./, Мукина /Sorbus aria ( L.) Crantz./, Черна калина /Viburnum lantana L./, Смрадлика /Cottinus cogyggria Scop./, Дрян /Cornus mas L./, Обикновен люляк /Syringa vulgaris L./ и др. Поради малката територия на резервата, както и поради силно разчленения релеф, броят на видовете животни не е голям. Въпреки това са установени значителен брой редки животни, както и видове, които представляват интерес за науката. Резерватът обитават 74 вида гръбначни животни. Четири вида от птиците, срещащи се в резервата, са с висок природозащитен статус в Европа – Козодой /Caprimulgus europaes/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Въртошийка /Alauda arvensis/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/ и др. Установени са локални популации на Степен гущер /Podarcis muralis/, Карпатски скорпион /Euscrpius carpaticus/, Червена горска мравка / Formica rufa/ и други. С присъщия й замах природата е създала в Поддържан резерват “Острица” един естествен музей – светилище на организмови багри, форми и красота. Резерватът ни разкрива омайната прелест и разнообразие на дивия растителен и животински свят, каквато човешката ръка не е в състояние да сътвори. Запазената уникална флора и фауна в Поддържан резерват “Острица” са истинско природно богатство с изключително ценен принос в Обединена Европа.

Географското положение, релефът и надморската височина, климатичните условия, геоложката основа и типа почва определят характера и разнообразието на флората и фауната на Поддържан резерват “Острица”. Заради своята уникалност е включен в единна европейска екологична мрежа от територии със специален режим на защита Натура 2000.

ФАУНА

Козодой Caprimulgus europaes

БЪЛГАРСКИ ЕНДЕМИТИ

Горска чучулига Lullula arborea

Червеношипа ветрушка Falco tinnunculus

Градинска овесарка Emberiza hortulana

УРУМОВО ЛАЛЕ TULIPA URUMOFFI HAYEK, 1911

Въртошийка Alauda arvensis Многогодишно луковично растение. Застрашен вид. Цъфти през месец май с жълти, червени или пъстри цветове. Плодоноси през юли. Размножава се със семена и вегетативно. Слабо се възобновява.

Обикновена кукувица Cuculus arborea

ЦОЛИКОФЕРОВ /УРУМОВ/ ЛОПЕН VERBASCUME URUMOVII

ФЛОРА

РОСЕН DICTAMNUS ALBUS

ЧЕРНА КАЛИНА VIBURNUM LANTANA L. Двегодишно тревисто растение. Застрашен вид. Листата са лъскави, целокрайни, прикоренови. Цъфти през май – юли със светложълти цветове. Плодонови през юли – октомври. Размножава се със семена. Има добри възпроизводителни способности.

АСФОДЕЛИНА ASPHODELINE TAURICA

ИЗТОЧНА ВЕДРИЦА FRITILLARIA ORIENTALIS ХИБРИДНО ПЛЮСКАВИЧЕ SILENE HYBRIDA

ПЛАНИНСКО ПОДЪБИЧЕ TEUCRIUM MONTANUM L

МИЗИЙСКА ОВСИГА BROMUS MOESIACUS VEL

БАЛКАНСКИ ЕНДЕМИТИ ТРИНИЯ TRINIA GLAUCA

ТРИДЕЛЕН ОРХИС ORCHIS TRIDENTATE

ТЕЛЧАРКА PFLYGALA MAJOR

БЯЛ ГЛАВОПРАШНИК CEPHALANTHERA ALBA

ГИМНАДЕНИЯ GYMNADENIA CONOPSEA

СРЪБСКОТО ЗВЪНЧЕ – КАМБАНКА EDRAIADTHUS SERBICUS ТЕРЦИЕРЕН РЕЛИКТ

ЕДРОКОШНИЧЕСТ РАВНЕЦ ACHILLEA AGERATIFOLIA

СТРУМСКИ РАВНЕЦ ARABIS NOVA VILL

ЗЛАТНА РАМЕНКА ANTHYLLIS AUREA WELD

СКАЛНА ГЪШАРКА ACHILLEA CLYPEOLATA SM.

ВИЛМОТИАНОВ КЛИН ASTRAGALUS WILMOTTIANUS

ОСТРОВЪРХА УРОКА BUPLEURUM APICULATUM FRIV.

МЕЖДИННА АУБРИЕТА AUBRIETA INTERMEDIA

БАЛКАНСКА ДЕТЕЛИНА TRIFOLIUM MEDIUM L.

ТРАКИЙСКО ОМРАЗНИЧЕ ONOSMA TRACICA VEL.

РАЙХЕНБАХОВАТА ПЕРУНИКА IRIS REICHENBACHII HEUFF

КРИМСКО ОМРАЗНИЧЕ ONOSMA TAURICA PALL.

БАЛКАНСКА КОЗЯ БРАДА TRAGOPOGON BALCANICUS

ПЛАНИНСКО КОТЕНЦЕ PULSATILLA MONTANA ТВЪРДОЛИСТНА ГЪЖВА GENISTA SUBCAPITATA

ГЛАВЕСТА ЖЪЛТУГА SELSERIA LATIFOLIA