27 Feb

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА “СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ”

Функционална диференциация на третичния сектор в градското пространство на София

    Ирина Милчева Цветкова

Научен ръководител: Доц. д-р М. Михайлов

Избор на тематиката 

Въведение

- Преход към информационно общество и “общество на услугите” (Илирис, 1996) - Предприятията от третичния сектор при разграничаване на глобалните градове 1998 1999 2000 2001 2002 - Година Преструктуриране на икономиката в България след 2003 1989 г.2004 Селско и горско стопанство

18.8

16.3

13.9

13.4

12.5

11.5

10.8

Индустрия

31.5

28.9

30.1

29.6

28.7

29.7

30.0

Услуги

49.7

54.8

56.0

57.0

58.8

58.9

59.2

Отраслова структура на брутна добавена стойност % по данни на НСИ (Стат. Годишник 1998-2005 г.)



Актуалност на темата

Цел и задачи на дисертацията 

Основна цел:

Разкриване и определяне на структурата, динамиката и локализационните фактори на третичния сектор и на примера на избрани групи услуги да бъдат изведени основните тенденции при избора на локализация. 

Задачи:

1. Определяне, разграничаване и систематизиране на понятието “услуги” от гледна точка на използването му при икономгеографските изследвания. 2. Теоретично обосноваване на външната и вътрешната класификация на третичния сектор и разкриване на основните функционални групи. 3. Определяне на ролята и значението на услугите за икономическото развитие на градския регион. 4. Определяне на основните фактори, които влияят върху пространствената локализация на услугите. 5. Разкриване на форми и модели на териториална организация на третичния сектор в градското пространство. 6. Роля на услугите при формиране на градското пространство.

1. Определяне, разграничаване и систематизиране на понятието “услуги” Дефиниране на понятието услуга: Услугата представлява извършена полезна работа от лице или институция, която в рамките на контакт с потребителя води до създаване на темпорална, пространствена и/или материална (духовна) полза чрез промени за получателя на услугата. Критерии за разграничаване: - нематериалност - едновременност при производство и консумация на услугите “uno acto”

Характерни, но не необходими особености са преходност, невъзможност за съхранение, индивидуалност.

2. Теоретично обосноваване на външната и вътрешната класификация на третичния сектор и разкриване на основните функционални групи.

Дял на заетите по икономически сектори - модел на Фурастие (Fourastie 1949)

за България 1900 –2000 г.

Функционална класификация на третичния сектор Функционална група

Ориентация на услугите спрямо търсенето

Краен продукт

Икономическа стойност спрямо дела на заетите

Квалификационно ниво

Бизнес-услуги (“производствени” услуги- producer services)

Предимно частни

Интегриран в индустрията

Създават голяма икономическа стойност спрямо дела на заетите

Високо образователно ниво на заетите

Социални услуги

Държавни

Насочен към краен потребител

Изискват големи вложения, а не създават голяма икономическа стойност спрямо дела на заетите

Високо образователно ниво на заетите.

Дистрибутивни услуги

Частни и държавни

Краен потребител и индустрия

Създават голяма икономическа стойност спрямо дела на заетите

Ниско образователно ниво на заетите

Индивидуални услуги (personal services)

Предимно частни

Насочен към краен потребител

Броят на заетите е изключително висок спрямо икономическата стойност, която създават

Ниско образователно ниво на заетите

3.Състояние и развитие на третичния сектор

Инвестиции в третичния сектор

1800

Ф инансово посредничество

1600

Търговия и ремонт

1400 Телекомуникации

1200 1000

Недвижимо имущ ество и бизнесуслуги Хотели и ресторанти

800 600 400

Транспорт

200 0 -200

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

общо

Издателска и полиграфска дейност

1600 1400 1200 1000 800 600 400 200 0 1992

1994

1996

1998

2000

София-град (млн. USD)

2002

2004

3.Състояние и развитие на третичния сектор

Заетите в третичния сектор

Фиг.9 Наети лица в столичната икономика по икономически дейности за третичния сектор за 1998-2000 г.

4. Определяне на основните фактори, които влияят върху пространствената локализация на услугите.

-

Функционалният подход изхожда от взаимовръзките между функциите и местоположението на една фирма, като анализира типичния за дадена функция локализационен избор и извежда от това определящите локализацията условности.

- Историческо-генетичният подход се опитва да изведе локализациония избор от исторически причини в градското пространство. - Важен за избора на локализация е видът на взаимодействието и степента на мобилност от страна на предлагането и на търсенето, а от друга страна се изхожда и от анализ на степента на централизация и децентрализация. Пространственото разпределение на услугите акцентира върху специфичните особености в градското пространство и системата от вътрешноградски центрове, като възможни модели на пространствената организация са йерархичният модел, клъстерният модел и моделът на мрежите (по Кулке 2004).

Фактори, влияещи върху централизираното, респ. децентрализираното локализиране Насочени към центъра

Отдалечаващи се от центъра

- значение на ситито (централна градска част)

- недостиг на налични площи в централна градска

- обхват на трудови ресурси - транспортна мрежа, ориентирана към

част - наличност на свободни площи в периферията

централна градска част - фактор престижност и имидж - значение на контактите лице в лице - увеличаване на управленския капацитет при централна организация по Ло/ Шамп (Lo/Schamp 2002) - запазване на вече задействани инвестиции - преимущество на големите предприятия

- тенденция към субурбанизиране (субурбанизация на жилища, търговия и бизнес-услуги) - увеличаващо се значение на малките предприятия - повсеместност на информацията - възможност за работа вкъщи

Нетрадиционни “меки” локализационни фактори по Heineberg/De Lange 1983; DIFU 1995 Ориентиране спрямо търсенето/предлагането

Пазарна граница, структура, близост и гъстота на търсенето /предлагането навици

Достъпност

Функционално местоположение в пространството /транспортна достъпност

Агломерационни предимства

Привличане от конкуренцията/ подобни по бранш

Фактори на градската функционалност

Икномическа структура на града / Значение като централно място (вътрешноградски центрове)

Интеракции

Лични (служебни) възможности за контакт между еднакви, подобни или разнотипни предприятия

Пространство - наличие, необходимост, разходи

Наличност / Възможности за пространствено разширяване / Разходи за наем/подръжка

Влияние на планирането

Устройствен/регулационен план; специални (директни) мерки на планирането

Институционално влияние

Обвързаност в професионални сдружения и организации /влияние на професионални камари Структура и организация на предприятието /наличие на персонал/ разделение на труда в самото предприятие

Фактори за организацията на дейността в самите предприятия Локализационна традиция

Прoстранствено-времева устойчивост на дадено местопожение

Имидж/ репрезентативни фактори

Историческа стойност/символика/атрактивност

Методичен подход на дисертационния труд и конструиране на емпиричното изследване

Вторични данни

Първични данни

Конструиране на въпросници, провеждане на анкетите и проверка, анализ на данните от анкетите, картиране на обектите от търговия и бизнес-услуги

Анализ на броя на заетите в третичния сектор по отделни функционални групи, образователна структура, инвестиционна активност, състояние и развитие на търговската и офис площ

Конструиране на ГИС-модел

торически анализ, имащ за цел да разкрие локализационната традиция при разпределението на обекти Статистически дескриптивен анализ, имащ за цел да разкрие основните насоки на развитие на сектора Анализ на локализационните фактори (по Хайнеберг/Де Ланге/DIFU) .

5. Разкриване на форми и очертаване на модели на териториална организация на третичния сектор в градското пространство Профил на функционалната група дистрибутивни услуги на примера на търговията на дребно Защо търговията на дребно?  Търговията винаги е придружавала основаването и разрастването на градските селища и определя икономическия им растеж  Притежава значение за оформлението на градското пространство  Причината да бъде разгледана тъговията на дребно се обяснява поради това, че тя реагира най-бързо на всички социални, икономически и политически промени и позволява да бъде изследвана динамиката на тези промени, като се явява индикатор за успешно протичащия процес на трансформация  Търговията на дребно представлява един от най-големите дялове на икономиката с над 10% от броя на заетите

20000 10000 0 1900

1934

1976

1985

1991

1993

брой на магазини и павилиони

1998

2002

Търговията на дребно и плановата икономическа система С процеса на национализация, търговията на дребно в началото на плановата икономика се характеризира с намаляване на броя на търговските обекти Търговията е обобществена със специален закон, като се създават държавни и кооперативни търговски организации Начало на ново търговско планиране със създаването на йерархична система от универсaлни магазини – ЦУМ и РУМ Равномерно териториално разпределение на търговските обекти поради нормативи за площ на търговска мрежа на дребно на 1000 жители

Търговията на дребно в процеса на трансформация



Приватизация и реституция



Изместване тежестта на градската икономика от индустрия към услуги Бавно навлизане на инвестиции Бурно нарастване на амбулантна, сергийна, павилионна търговия Градските пазари

 



Актуално развитие на търговията на дребно в София 100

►

►

►

Икономическа стабилизация с въвеждането на валутния борд

90

Повишената покупателната способност на населението рефлектира в по-високо качество, нов стандарт и естетика на обслужването

70

Амбулантната и павилионна търговия достига “стадий на пренасищане”

20

30

10 0

1998

Моторни превозни средства и Книги, вестници, списания Строителни и отоплителни Железария, лакове, бои Електродомакински уреди Мебели, осветителни тела и Обувки и кожени изделия

Облекло

Текстилни изделия

Влиянието на интернационалната търговия има различни измерения в централната градска част и в субцентровете

40

Парфюмерия и козметика

►

50

Оптики

Навлизане на интернационални вериги –хипермаркети

60

Аптеки и санитарни Неспециализирани магазини

►

80

2002

Средна площ на търговска зала по стокова специализация в кв.м. (Източник: София в цифри 2004)

Трансформация на субцентровете и навлизането на интернационални вериги магазини

Централната градска част и навлизането на интернационални вериги магазини

Април 2004 максимум

Април 2004 минимум

3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Бул. Цар Борис III

Бул. Т. Александров

кв.Изток

Бул. Хр. Ботев

Бул. Дж. Баучер

кв. Иван Вазов

Бул. Мадрид

Руски паметник

Бул. Гоце Делчев

Бул. Дондуков

Бул. П. Евтимий

Ул. Граф Игнатиев

Бул. Витоша

Разположение на интернационални вериги магазини по избрани търговски улици в централната градска част

Резултати от проведеното анкетно изследване – формиране на нови навици в пазаруването

За да разгледаме нагласите при пазаруването проведохме следната анктета за периода май – юли 2004  Интервюрани бяха устно: 200 души живущи в област София -град, разпределени по възрастови групи:  20-30 години - 15%  30-50 години - 35%  50-65 години - 30%  Над 65 години - 20% 

Живущи:  34% - градски център  45% - панелни жилищни комплекси  19% - други жилищни квартали  2% - извън компактния град

5. Разкриване на форми и очертаване на модели на териториална организация на третичния сектор в градското пространство Профил на функционалата група на бизнес-услугите на примера на консултантски услуги

Защо консултантски услуги? 

“Мотор” за развитие на бизнеса - оказват влияние върху производството, иновацията, и конкуренцията между фирми, отрасли и региони.



Те не се влияят от личните доходи, а от икономическото развитие като цяло, поради което и тяхната група нараства динамично, като предимно в големите градове и метрополните региони те съставляват базата за икономическото развитие на градската икономика.



Основното за тези услуги е “know-how” и предлагането на научноинтензивни услуги или висока индивидуалност на услугата, без рутинни дейности, които лесно могат да бъдат подложени на стандартизация.

Юридически услуги

Консутантски услуги

Адвокатски кантори

Нотариални кантори

Счетоводни агенции

Професионални ограничения

Задължително висше образование “ юрист”

Задължително висше образование “юрист” специализира н изпит за нотариус

Професионални организация

Задължително членство в Адвокатски колегии

Задължително членство в Нотариална камара – респ. регионална колегия

Задължително висше счетоводно или друго икономическо образование + трудов стаж Правоспособност за заклети експертсчетоводители Института на дипломираните експертсчетоводители (ИДЕС) "Съюз на счетоводителите в България".

Професионален и регулации

Закон за адвокатурата

Законът за нотариусите и нотариалната дейност

Професионален кодекс

Етичен кодекс на адвоката

Общ брой на регистрираните

4531 Софийска адвокатска колегия

Маркетинг и рекламни услуги Консултантски агенции

Маркетингови агенции Рекламни агенции

Задължително висше образование БАУКО е акредитирана да присъжда квалификационната степен сертифициран управленски консултант (СМС). Българската асоциация по управленско консултиране (БАУКО) Българска Международна Стопанска Асоциация (БИБА ), Българска Предприемаческа Камара (БПК), Българска Стопанска Камара (БСК), Закон за счетоводството Българска ТърговскоЗакон за независимия финансов одит Промишлена Палата (БТПП)

Висше образование

Етичен кодекс на нотариусите

Професионално-етичен кодекс

Етичен кодекс на БАУКО

Все още няма етичен кодекс,

119 регистрирани нотариуси

600 експертсчетоводители за София 52 регистрирани фирми за счетоводни услуги

56 СМС български консултанти 19 фирми пълноправни членове 4 асоциирани членове

Асоциацията на рекламните агенции медиен съвет, медиен фестивал

Пространствено разпределение на консултантски услуги в София - картиране 2005 г.

Пространствено разпределение на маркетинг и рекламни агенции в София

Основни тенденции на пространственото разпределение на офис площи на бизнес – услугите 140 120

хил.кв.м

100 80

първокласни офис площ и цена на наем

60 40 20 0 1999

2000

2001

2002

2003

2004

Анализ на проведеното анкетно проучване за локализационни фактори на бизнес-услуги пилотното изследване 20.09.2005 г. до 30.12.2005 г.проверка на конструираните въпросници  Писмена стандартизирана анкета чрез електронна поща  От картирараните 301 фирми за бизнес-услуги въпросници разпратени на 246 фирми 110 предлагат нотариални услуги и консултации (разпратени до 55); 48 адвокатски консултации; 33 счетоводните услуги; 59 общо консултантски фирми; 51 маркетинг и реклама ---- успешно регистрирани въпросници са върнали 42% (102 фирми) 36% нотариални услуги 56% адвокатски консултации 36% общо консултантски фирми 43% маркетинг и реклама 

Анализ на конструираните въпросници •

Група въпроси: Развитието на фирмите свързани с бизнес-услугите

2. Група въпрос: Специализирани въпроси отнасящи се до избора на локализаиця на фирмата - 60% от фирмите основани 1990 – 1995 г. са премествали повече от 3 пъти офиса си – липсва устойчивост на местоположението и локализационна традиция - Близост до институциите и администрацията, представителна и лесна за намиране сграда - Изнасяне от централна градска част към периферни местоположения/ изнасяне от пригодени апартамент към нови бизнес-сгради Брой на заетите 1-10

Маркетинг и реклама 32%

Адвокатски кантори 60%

Консултантски агенции 64%

10-25

46%

26%

12%

Над 25

22%

14%

24%

Година на основаването на кантората 1990 – 1995 г.

63%

70%

48%

1995 – 1999 г.

23%

15%

36%

След 2000 г.

14%

15%

16%

6. Роля на услугите при формиране на градското пространство Функционално разграничаване при третичния сектор, проявяващо се в градсктото пространство Дистрибутивни и Бизнес-услуги Централна градска част

Предимство: Транспортна мрежа, ориентирана към централна градска част Близост до институции и администрация Локализационна традиция и репрезентативност Разтоварване чрез вторични центрове

Формиране на субцентрове в периферни местоположения

Предимство: Наличност на свободни площи Наличност на места за паркиране Бизнес-паркове Повсеместност на информацията Конкуренция на централна градска част

Градоустройствена политика и ролята на третичния сектор за формиране на центровата система



В исторически контекст е разгледана градоустройствената политика на София, и в частност формирането на центровата система, като се подчертава необходимостта от ново осмисляне на системата от центрове и градски маркетинг.



За текущото състояние на градоустройствената политика се подчертават недостатъчните качества към определените според ОУП локализации, които според новите изисквания за локализация не могат да създадат нужната за бизнес среда.



Желаното състояние на градоустройствената политика на София трябва да преминава националните граници, като определя местоположението й в рамките на региона, а увеличаването на нейната атрактивност се налага именно чрез локализация на предприятия от третичния сектор и управленски централи.



Важността на градските центрове трябва да бъде еднозначно подчертана за формирането на градското пространство.



В системата от градски центрове се засилва конкуренцията между централна градска част и периферни субцентрове, което трябва да бъде регулирано чрез градската политика.

Изводи - Разкрива се същността на понятието третичен сектор, извършен е анализ на вътрешна и външна класификация и се дава дефиниция на понятието “услуги”. - Въз основа на анализа на динамиката на броя и структурата на заетите и на инвестициите, се разкрива, че третичният сектор (предимно дистрибутивни и бизнес-услуги) и занапред ще играе първостепенна роля за градската икономика. - Предложена е функционална класификация, съобразно която се отчитат и основните различия при локализацията на отделните икономически дейности. - Извършеният анализ на локализационните фактори отрежда голямо значение на нетрадиционните “меки” локализационни фактори за услугите. - Доказва се диференцирано развитие на отделните функционални групи според локализационните фактори за централна градска част и новоформираните субцентрове в периферията.

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО