2005.08.09_discrimination History Of Complaints Helsinki Committee

Bulgarian Helsinki Committee Mr. Stanimir Petrov 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary

Dear Mr. Petrov,

I’ve sent you this second copy simply because I cannot be sure if the prison has mailed the original letter for me. I apologize if this is redundant,

Saturday, November 13, 2004 Michael Kapoustin

2004.11.14_Helsinki_Petrov Group Complaints EC.doc

Bulgarian Helsinki Committee Mr. Stanimir Petrov 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary

Dear Mr. Petrov,

On August 9th, 2002 you wrote me at the request of Human Rights Watch USA. In your letter you advised me that the complaints made by me and other nonBulgarian convicts against Minister for Justice “ORDER” LC-04-277 and similar “ORDERS” would be analyzed by the Helsinki Committee in its September 2002 Report. I did not continue my dialogue with you and the Committee for several reasons. First, I have completed my 9th year of prison in Bulgaria. In that time I have seen many prisoners write your committee. Few, if any have received anything concrete in the way of substantive assistance with their complaints of official malfeasance or misfeasance in the interpretation and application of national and international laws. Second, I have not read the September 2002 Report. However, the Minister for Justice Republic of Bulgaria probably has and is unconcerned with your organizations findings. Such indifference towards violations of Bulgarian national law and the work of the Helsinki Committee are made all the more obvious by the fact that “ORDER” LC-O4-277 was amended and reissued on 04.10.2002. The September 2002 Report apparently having no effect. The negative discrimination complained of by me to Human Rights Watch continues to be practiced by officials in each of the different Directorates of the Ministry for Justice. The nationality and economic status of a convict continues to determining how articles of Bulgarian national laws are to be applied or if they are to be applied at all to non-Bulgarians.

2004.11.14_Helsinki_Petrov Group Complaints EC.doc

Therefore, I seriously doubted that much could be accomplished by writing your Committee. My reasoning derived from the fact that the discrimination continues today and is unabated by the Bulgarian Minister for Justice. This not withstanding the Helsinki Committee’s Report or even the recently enacted Bulgarian Law for Protection against Discrimination. No one in the Bulgarian government concerned over the legal rights of approximately 170 foreign convicts in Bulgarian prisons. In a 13.09.2004 and 16.09.2004 letter to me and other foreign convicts, the Bulgarian Minister for Justice took the position that “individuals, who are not Bulgarian citizens…[are to be] placed in isolation [seg regated] from the living and working places of others [Bulgarians]” at the Sofia Central Penitentiary. No legal, practical, ethical or moral reasons were proved to explain why. Furthermore, the Minister for Justice took the position that a number of Bulgarian articles of law did not apply to non-Bulgarians id est since there “is no legal grounds for requiring the relocating of foreign prisoners to prison hostels of the open or transitional type”. Ergo, according to the Bulgarian Minister for Justice, since Bulgaria’s legislators provided no specific provision or wording in the Law for the Execution of Punishment requiring each article of law to be applied equally to a foreign convict id est the article requiring convicts be housed in open prison hostels if having less than 5 years remaining of their sentence and the article requiring convicts be provided gainful employment while in prison, each two working days reducing their sentences by an additional day are articles of law not containing within any text “requiring” their application or equal application to foreign citizens. The Minister for Justice’s interpretation is the following, that since the Law for the Execution of Punishments creates no such positive obligation or negative restriction for its equal application to foreign citizens, the Minister for Justice is therefore under no duty to see all its provisions applied equally or at all to convicts who are foreign citizens and the Minister is not restricted by the law from its the unequal application according to a convicts nationality or economic and social status. It is incontrovertible to conclude that any application of an article of Bulgarian national laws by the Ministry for Justice solely according to a convicts’ nationality or his economic or social status is a practice inconsistent with the legislative purpose of those laws. Such direct discrimination contradicts not only Bulgarian human rights legislation and basic law, but all Bulgaria’s fundamental agreements respecting civil, human and social rights. However, Bulgarian Minister for Justice Stankov appears unmoved by such contradictions and violations, as does the Prosecutors General for Bulgaria Mr. Filchev.

2004.11.14_Helsinki_Petrov Group Complaints EC.doc

That having been said, I decided once again to attempt and see if the Helsinki Committee would be prepared to assist the 25 or more foreign convicts prepared and unafraid to file a collective complaint before the Council of Europe Committee of Social Rights and the European Union’s Commissioners for Justice and Human Rights. To this end my questions must be the following. Is the Helsinki Committee registered as an organization entitled to lodge collective complaints with the Committee of Social Rights and alleging violations of the Charter? If not, then would the Helsinki Committee contact for us an NGO that is so registered with Council of Europe Committee of Social Rights? Would the Helsinki Committee be prepared to work with me in the preparation in English of such a Complaint? The grounds for the complaint can be found in the right to Non-discrimination, equal treatment and equal opportunities and the right to Movement of persons, non-nationals allowed to leave the country regardless of nationality or social economic status and debt as being rights guaranteed by the European Social Charter and concerning all individuals in their daily lives, even convicts. : We need your help and hope for it to be more than a only letter and a reference to some ineffectual Report. And, some concreter legal and collective steps taken to end these abuses of the fundamental social and human rights of the few foreigners in Bulgaria’s prisons. I look forward to and hope for your reply,

Saturday, November 13, 2004 Michael Kapoustin

cc.: Embassy of Canada

2004.11.14_Helsinki_Petrov Group Complaints EC.doc

Bulgarian Helsinki Committee Ms. Mila Boyanova 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary Friday, December 10, 2004 Ref: Your № - P 936/07.12.04

Dear Ms. Boyanova, Thank you for your letter of December 12th 2004. Can you please relay the following to your Chairman Mr. Krassimir Kanev? In advance I apologize for any typographical errors. We are all grateful for the Helesinki Committer acknowleding the existance of the complanted of discriminations. Copies of your letter have been sent to the office of Canada’s Minister for Foreign Affairs, the Honourable Mr. Pierre Pettigrew M.P., to several members of Canada’s Parliament and to each of the foreign ministries for Albania, Poland, Macedonia, Romania and Turkey. Recently Canada’s Minister for Foreign Affairs and members of Canada’s parliament have taken a keen interest in my case as have the other cited foreign ministries in the cases of their nationals. Representatives for each of the foreign ministries have expressed to our families their frustration at the apparent refusal of the present Bulgarian administration to observe the bona fides of Bulgaria’s international agreements. Also as was requested, I will compile a list of those prisoners unafraid to meet a representative of the Helsinki Committee and prepared to speak to the complained of discriminations. I expect to have this list mailed to you by no later than the middle of next week [December 15th 2004].

2004.12.09_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

You should know that better than half of the 93 foreign nationals here are (1) afraid to come forward for fear of the possible negative repercussions and possible punishment, and (2) lack the necessary knowledge, education or language skills to concretely and clearly formulate their complaints within the ambits of national and international laws. Those of us who can are looking forward to any such meetings or interviews with the Helsinki Committee. We anxiously await a date. Now permit me now to in a few paragraphs explain the collective objective of those of us willing to speak out. Each individual whose names will appear on the lists is willing to be party to any domestic or international legal action that might put an end to a status quo finding foreign citizens segregated and isolated from equal access to and protections under Bulgaria’s national laws and international agreements. Also be advised that it is to no avail that we have deposited several written complaints to Bulgarian Minister for Justice, the Honourable Mr. Anton Stankov and to Bulgaria’s Prosecutors General Mr. Filchev. Both Minister Stankov and Prosecutor Filchev have had their agencies in different letters assert that the segregation and isolation of foreign citizen to not be a form of negative discrimination and their institutions [Ministry for Justice and Office of the Prosecutors General] have no positive obligation or negative restriction in Bulgarian law against discrimination according to a convict’s nationality, his family’s economic and social status and also according to Bulgarian societies popular “image” of non-Bulgarian convicts. The result of these written correspondences from Bulgarian Government officials, the “decrees1”of Bulgarian Minister for Justice Stankov, the “internal directives” of the Bulgarian Prosecutors General and the Bulgarian prosecution interpretation of national legislation [administrative law] regulating the stay of foreigners in Bulgaria2 all gives us good reason to belief we could prevail in a human rights lawsuit before a Bulgarian court of law or an international tribunal. It is for this reason we are all turning for assistance from the Helsinki Committee. It is our collective objective to seek the assistance of the Helsinki Committee in bringing human rights civil [rights] action(s) against the Bulgarian Minister for Justice and relying on the causes of action found in Article 4 and procedures of Article 71 and the following of the Bulgarian Law for Protection against Discrimination. 1 2

Minster for Justice inter alia “DECREE” № LC-04-277 Law for Foreigners in the Republic of Bulgarian

2004.12.09_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

I believe that we are capable of ourselves drafting the required Statement of Claim and of framing it as an understandable cause of action. This only if the Bulgarian Helsinki Committee cannot provide us the legal assistance of an attorney. Mr. Kanev, our families having been reduced to near poverty by the cost of supporting for many years our needs in food, medicine, clothing and attorneys fees while in Bulgarian prisons. As a result, our families no longer have any free resources to retain Bulgarian attorneys capable of pursuing such complex legal remedies. As a result, we can only undertake legal action as pro se parties. However, I have had extensive personal experience dealing with and appearing before both the Sofia City Court and Sofia Regional Court civil departments. I know that a [foreign] convict bringing a civil rights Claim against Bulgaria’s Minister for Justice or its Prosecutors General is fraught with practical and procedural obstacles. The least of which is the pace at which the courts [the SCC in particular] assign these particular cases to judges, not to mention the “duty” judge attacking any such Claim with demands to resolve alleged deficiencies. Only this has prevented us from having already sued under the Law for Protection against Discrimination. Unlike the Roma population in Bulgaria, and the convicts in European and Canadian prisons, there is no human rights support group for convicts in Bulgaria, never mind non-Bulgarian convicts. Mr. Kanev it is here that we believe the Bulgarian Helsinki Committee can offer some practical assistance. Our collective request and first preference would be for the Bulgarian Helsinki Committee to sponsor a human rights complaint or lawsuit before a Bulgarian court of law and directly assist us with attorneys. If this is not possible, then our second request and preference would be the Bulgarian Helsinki to act as “monitor” of the human rights proceedings we would initiate before a Bulgarian court. And, to provide us with some human resources inter alia legal aid [human rights attorney] consultant to review and make suggests on how to improve the our complaint and legal reasoning. As a monitor, the Bulgarian Helsinki Committee could indirectly ensure that our procedural rights as foreign Plaintiffs are observed by Bulgarian courts in s reasonable and timely manner, notwithstanding we are non-Bulgarian convicts. Significantly, the Bulgarian Helsinki Committee would in this way also ensure that we do not become the victims of further malfeasances designed to dissuade our pursuit of a judicial remedy.

2004.12.09_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

In closing I would like you and the Helsinki Committee to know that each of considers the present practices as a form of psychological torture. Many of us are over 50 and quickly losing hope of ever seeing our families or countries. Recently one of our number died after 9 years of prison, he should have been paroled more than a year ago. His wife and son in the Ukraine still do not know. There is another number of us, a Turk, who is also closing in on deaths door and should have been paroled over a year ago and transferred long before that. He will die if not allowed to return to Turkey for medical care. It is a fact that Bulgarian prison administrators consider their conduct as sanctioned by the “decrees” of the Bulgaria’s Minister for Justice and the Prosecutors General. The practice of negative discrimination made “lawful” and leads naturally to making conditional the opportunity of parole or transfer (Convention for the Transfer of Sentenced Persons) according to nationality, economic social status of a convict’s family and the Bulgarian public’s perception of the [foreign] convict(s) Bulgaria’s Minister for Justice and Prosecutors General have explained in letters to us that this conduct of the prison administration and prosecutors is consistent with Bulgarian national law and international agreements. As a whole, what is more fraustrating and distubing is that the complained of discrimnations are in clear violation of recently enacted Bulgarian human rights legislation and therefore unlawful.We can prove this but need to do so with your help, the support of our governments and probably the courts and press. I wait to hear from you,

Michael Kapoustin

2004.12.09_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Bulgarian Helsinki Committee Ms. Mila Boyanova 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary Thursday, December 23, 2004 Ref: Your № - P 936/07.12.04

Dear Ms. Boyanova, As always please excuse typographic errors. As promised on the attached pages and according to the category of discrimination, complaint, I submit to the Helsinki Committee the names from 93 foreign nationals ready to come forward with their complaints and looking to meetings or interviews with a representative(s) of the Helsinki Committee. The data may be summarized as follows. Attachment 1 – Housing - Direct Discrimination According to Nationality Individuals Affected – 38 Non-Bulgarian Offenders refused relocation to prison housing of the open or intermediate types solely according to the criteria of their nationality. This notwithstanding the law requires their relocations if having five (5) years or less remaining to their sentence. Attachment 2 – Probation - Direct Discrimination According to Nationality Individuals Affected – 23 Non-Bulgarian Offenders advised by representatives of the Bulgarian Ministry for Justice that they are not eligible for probationary release solely according to the criteria of their nationality, and this notwithstanding the Offender has three (3) years or less remaining to their sentence and having the legal right to probationary release on January 1st 2005. Furthermore, the Sofia prison administration either confused or unwilling to clarify on how this new law will

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

be applied to first time Offenders who are already sentenced and incarcerated but have a sentence of three (3) years or less or to those Offenders having 3 years or less remaining from a larger sentence. However, the Sofia prison administration is unequivocal in its insistence that this law will not be applied to non-Bulgarians. Attachment 3 – Transfer - Direct Discrimination According to Property Status Individuals Affected - 63 Non-Bulgarian Offenders having been refused requests for transfer under the European Convention for the Transfer of Sentenced Persons solely according to the criteria of their property status in Bulgaria. Attachment 4 – Parole - Indirect Discrimination according to Nationality and direct discrimination according to Property Status Individuals Affected - 29 Non-Bulgarian Offenders are refused judicial review of their legal status under the procedures of Art. 415 and the following of the Criminal Code of Procedure solely according to the criteria of their nationality and property status, and this not withstanding the [Foreign] Offender having satisfied all the requirements of Article 70 sect. 1 of the Criminal Code. Attachment 5- Case No. 7380/2004 Supreme Administrative Court Complaint of Direct and Indirect Discrimination I provide a copy (in my poor Bulgaria) of arguments submitted under this case as brought by me against the Bulgarian Ministry for Justice. During the week of December 27th 2004 I will submit the names of addition Plaintiffs effected by the alleged direct and indirect discriminations. This is the first time any Bulgarian court has agreed to affect even the pretrial action of collecting evidence from the Minister for Justice. I sincerely believe that the case will be helped and their a greater possibility of a trial if the Helsinki Committee would file a motion with the Court to appear as Amicus Curae for the Plaintiffs by sumitting its findings on the discrimination in Bulgarian prisons against non-Bulgarian Offenders. When can I expect to hear from the Committee? Michael Kapoustin

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Attachment 1 – Housing Direct Discrimination According to Nationality 1 = Yes Име И Презиме Армен Чемофей Гаспарен Артур Степанович Атанас Величков Ахмет Бегович

3 год 1

Чл. 70 0

Килия

Гражданин

0

5 год 1

9

Армения

7 1 4

0 0 0

1 1 1

1 1 1

0 1 1

9 8 3

3 4 2

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

1 1 1 1 0 1 1 0 1 0 0 0 1 0 1 0 1 1 0 1 1

0 1 1 1 1 1 1 0 1 0 0 0 0 0 1 0 0 1 1 1 0

1 9 4 10а 10б 7 5 6 6 9 5 5 10а 7 11 1 9 9 10б 11 11

Армения Русия Сърбия и Черна Гора Ливан Грузия Румъния Македония Македония Русия Турция Турция Турция Грузия Турция Турция Македония Македония Турция Турция Армения Грузия Албания Турция Сърбия и Черна Гора Турция Турция Албания Сърбия и Черна Гора Румъния Сърбия и Черна Гора Русия Турция Румъния Турция Турция Албания Украйна

Пресъд Г. 2

Трансфер

Билал Дахил Раад Валери Гурамович Василе Сандолеску Веби Камили Вели Назми Георги Ендаров Джелалетин Озвер Джемил Кебапчи Доган Йел Неждет Емзар Кухалашвили Ерджан Йорнек Ердуган Елмаз Идриз Куртиши Исмаил Бечири Йоскан Бенидже Кадир Зеренер Карен Казарян Мамули Хоштария Мартин Папай Мехмед Ъшък Мохамед Хонич

8 5 6 4 2 3 8 4 5 8 6 9 4 3 8 6 11

0 0 1 1 1 0 1 1 1 0 1 1 1 1 1 1 0 0 1 1 1

Музафаер Йонел Мурад Бейазит Ндричим Кулоли Никола Вачич

8 7 8 6

1 1 1 1

1 1 1 1

0 0 1 1

1 0 1 1

4 5 10а 4

Николае Мариан Реджеп Реджепи

8 3

1 1

1 1

0 1

1 1

7 10а

Руслан Холопов Сезаи Далар Стънга Никушор Тургаи Болут Фарук Байрактар Юли Синани Юури Михайлович

2 8 9 8 6 7 3

0 1 1 1 1 1 0

1 1 1 1 1 1 1

1 0 0 0 0 0 1

1 1 1 0 0 0 1

7 6 4 5 10а 10б 11

TOTAL

38

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Attachment 2 – Probation Direct Discrimination According to Nationality 1 = YES Име И Презиме Армен Чемофей Гаспарен Артур Степанович Атанас Величков Ахмет Бегович Билал Дахил Раад Валери Гурамович Василе Сандолеску Веби Камили Георги Ендаров Джелалетин Озвер Доган Йел Неждет Идриз Куртиши Йоскан Бенидже Карен Казарян Мамули Хоштария Мехмед Ъшък Мохамед Хонич Ндричим Кулоли Никола Вачич Реджеп Реджепи Руслан Холопов Юури Михайлович Хюсеин Тюрк

TOTAL

Пресъд Г. 2 7 1 4 3 4 2 5 6 2 5 6 4 3 6 11 8 6 3 2 3 7

Трансфер

3 год

Чл. 70

Килия

Гражданин

0 0 0 0 0 0 1 1 0 1 1 1 1 0 0 1 1 1 1 1 0 0 1

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

0 0 1 1 0 1 1 1 1 1 1 0 1 0 1 1 0 1 1 1 1 1 1

9 9 8 3 1 9 4 10а 7 5 6 10а 11 9 9 11 11 10а 4 10а 7 11 11

Армения Армения Русия Сърбия и Черна Гора Ливан Грузия Румъния Македония Русия Турция Турция Македония Турция Армения Грузия Турция Сърбия и Черна Гора Албания Сърбия и Черна Гора Сърбия и Черна Гора Русия Украйна Турция

23

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Attachment 3 – Transfer - Direct Discrimination According to Property Status 1 = YES Име И Презиме

Чл. 70 1 1 1 1 0 1 1 0

Гражданин

6 2 5 6 6 11

3 год 1 1 1 1 1 1 1 1

Килия

1 1 1 1 1 1 1 1

5 год 1 1 1 1 1 1 1 1

4 10а 5 6 10а 11 11 11

Ндричим Кулоли Никола Вачич

8 6

1 1

1 1

1 1

1 1

10а 4

Реджеп Реджепи

3

1

1

1

1

10а

Хюсеин Тюрк Вели Назми Джемил Кебапчи Ерджан Йорнек Ердуган Елмаз Исмаил Бечири Кадир Зеренер Мартин Папай Музафаер Йонел Мурад Бейазит Николае Мариан Сезаи Далар Стънга Никушор Тургаи Болут Фарук Байрактар Юли Синани Абдула Ишяр Агим Исмаили Айдън Йълмаз Аникити Цезар Габриел Ахмет Ялчинтюрк Бартоломей Виежбицки Ветон Селя Виеслав Ниекало Виорел Королевсски Давуд Балкан Дандисон Дуру Джанер Мусич Един Чаушевич

7 8 4 8 4 8 9 8 8 7 8 8 9 8 6 7 15 12 17 12

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

0 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 0 0 0 0

1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

1 1 0 0 0 0 0 1 1 0 1 1 1 0 0 0 0 0 0 0

11 10б 6 5 5 7 1 10б 4 5 7 6 4 5 10а 10б 2 10б 5 7

Румъния Македония Турция Турция Македония Турция Турция Сърбия и Черна Гора Албания Сърбия и Черна Гора Сърбия и Черна Гора Турция Македония Турция Турция Турция Македония Турция Албания Турция Турция Румъния Турция Румъния Турция Турция Албания Турция Албания Турция Румъния

12 10 12 10 15 13 16 10 11

1 1 1 1 1 1 1 1 1

0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0

6 8 10б 8 7 3 7 10а 2

Жан Кристоф Исмайлхаки Исмаили Исрафил Сойтюрк Кристиян Добреску Лоренцо Багоротти Майкъл Капустин

15 12 10 12 15 17

1 1 1 1 1 1

0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 1

1 10а 8 4 7 2

Василе Сандолеску Веби Камили Джелалетин Озвер Доган Йел Неждет Идриз Куртиши Йоскан Бенидже Мехмед Ъшък Мохамед Хонич

Пресъд Г. 2

Трансфер

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Турция Полша Македония Полша Молдавия Турция Нигерия Македония Босна и Херцеговина Аржентина Македония Турция Румъния Италия Канада

Мехмед Демир Мехмет Башбилен Мирсад Моренячкич

13 16 2

1 1 1

0 0 0

0 0 0

0 0 1

6 8 1

Мустафа Топарлак Ролан Секо Седатин Суачти Селатин Садъкоглу Славко Димовски Теки Кочиу Умет Джалил Февзи Турунч Фейзи Асани Фейзи Дервиш Ферат Сулеймановски Фикрет Карлък Шабан Узарслан Юли Беко

18 10 12 12 10 15 10 17 10 10 10 18 10 16

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

5 10б 11 3 4 10б 6 6 10а 11 10а 11 5 10б

TOTAL

63

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Турция Турция Сърбия и Черна Гора Турция Албания Турция Турция Македония Албания Македония Турция Македония Албания Македония Турция Турция Албания

Attachment 4 – Parole - Indirect Discrimination according to Nationality and direct discrimination according to Property Status Име И Презиме

Чл. 70 1 1 1 1 1 1 1 1

Гражданин

6 2 6 6 8 6

3 год 1 1 1 1 1 1 1 1

Килия

1 1 1 1 1 1 1 1

5 год 1 1 1 1 1 1 1 1

4 10а 5 6 11 11 10а 4

Румъния Македония Турция Турция Турция Турция Албания Сърбия и Черна Гора Сърбия и Черна Гора Турция Македония Албания Турция Румъния Турция Румъния Канада Сърбия и Черна Гора Русия Сърбия и Черна Гора Грузия Русия Грузия Русия Украйна Грузия Русия Сомалия Армения

Пресъд Г. 2

Трансфер

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

Василе Сандолеску Веби Камили Джелалетин Озвер Доган Йел Неждет Йоскан Бенидже Мехмед Ъшък Ндричим Кулоли Никола Вачич

9.

Реджеп Реджепи

3

1

1

1

1

10а

10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18.

Хюсеин Тюрк Вели Назми Мартин Папай Музафаер Йонел Николае Мариан Сезаи Далар Стънга Никушор Майкъл Капустин Мирсад Моренячкич

7 8 8 8 8 8 9 17 2

1 1 1 1 1 1 1 1 1

0 1 1 1 1 1 1 0 0

1 0 0 0 0 0 0 0 0

1 1 1 1 1 1 1 1 1

11 10б 10б 4 7 6 4 2 1

19. 20.

Атанас Величков Ахмет Бегович

1 4

0 0

1 1

1 1

1 1

8 3

21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29.

Валери Гурамович Георги Ендаров Мамули Хоштария Руслан Холопов Юури Михайлович Зураб Долидзе Мераби Мерабович Осман Абди Серкис Захари Вартаниян

4 5 3 2 3 2 3 0 16

0 0 0 0 0 0 0 0 0

1 1 1 1 1 0 0 0 0

1 1 1 1 1 0 0 0 0

1 1 1 1 1 1 1 1 1

9 7 9 7 11 9 9 1 9

TOTAL

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

29

Attachment 5- Case No. 7380/2004 Supreme Administrative Court Complaint of Direct and Indirect Discrimination

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

As filed with the Court on 15.10.2004 {please excuse my poor Bulgarian language} До:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

отн.

адм. Дело. № 7380/2004 на ВАС

Срещу: Министерство на Правосъдието Ул. "Славянска" № 1 София1, 1000 От:

Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България

ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЖАЛБА ОТ 08.01.2004г. Уважаеми Съдии, На 08.10.2004г. (Октомври 8, 2004г.), получих съобщение / копие на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7819/01.10.2004г. / от ВАС по адм. дело № 7380/2004г. Поради което е определен седем / 7 / дневен срок за депозиране и допълнение за избистряне на жалбата ми е спазвано. Поддържам този част от Жалбата се която може да се разбере от ВАС Пето Отделение. Допълвам и изяснявам следно. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Закона за Върховния административен съд, Жалбата ми съдържа следното; Лична Информация на Жалбоподателя Име на Жалбоподателя и адреса му е ясен от депозираната Жалба. Жалбоподател, като чужд гражданин няма ЕГН / „граждански номер”, поради което изискваното е невъзможно, ненужно и недопустимо.

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Посочване на обжалвания акт Спорът пред ВАС има два предмета Нормативен акта; „Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието” т.е. пряка дискриминация срещу лицата, чужд гражданин лишен от свобода които не са български граждани и където Министъра разпорежда, че „чужд гражданин лишен от свобода” трябва да са в „изолирано от останалите по местоживеене и месторабота” /Писмо рег. № 8319 / 16.09.2004г. на Министъра на правосъдието / и поради което няма законово основание за Министъра на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да изпълнява задължението си към „чужд гражданин лишен от свобода” по (inter alia) между други, чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, т.е. „за преместване на чуждите граждани в затворнически общежития от открит и преходен тип” /Писмо рег. № 94 – М – 147 / 13.09.2004г. на Министъра на правосъдието /. „Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси„ т.е. непряка дискриминация срещу лишен от свобода, през пропуск на Министъра на правосъдието във Тарифа № 1 където Министъра не освобождава от ДТ по граждански дела онези лица кой Държавата лишава от тяхната свобода, независимо че Държавата е отговорна за тяхната безработица или за тяхната заплата които е по-малко отколкото е минимална заплата във страна. Индивидуални административен акт Характер на обжалван „акт” По чл. 63 ал. 1, б ”б” от ГПК, „председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските”. Функция на председателя на СГС ГК е административен не съдебен, поради което неговото РЕШЕНИЕ или РАЗПОРЕЖДАНЕ по чл. 63 ал. б „б” от ГПК има характер на „административен акт” и е правната компетенцията и собствена юрисдикция на ВАС.

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Обжалвания акт Предмет на спора се намира във „многобройни актове” на председателя на СГС ГК които доказват непряка дискриминация срещу мен лично т.е юридически факт, че във ПОВЕЧЕ ОТ 50 ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА сред измежду други (inter alios) Първи /1-и, Втори /2-и, Шести / 6-ти, и Десети /10-ти състави на СГС ГК където Аз съм Ответник, председателя на СГС ГК уважа молби по чл. 63 ал. 1 б „б” ГПК когато са представени от Български гражданин - Ищец и отказва същата молба когато е представена от чужд гражданин лишен от свобода „Майкъл Капустин” Канадски гражданин - Ответник. Брой на Обжалвания акт Тази информация е невъзможна поради факта, че председателя на СГС ГК не предлага нещо на лишения от свобода като писмено становище по гр. дела т.е. правни или фактически основание на председателя за да отхвърля молби от чужд гражданин лишен от свобода по чл. 63 ал. 1 б „б” ГПК. СЪЩО ТАКА председателя на СГС ГК не предлага нещо на лишения от свобода като писмено становище по същото дело ЗАЩО български гражданин /Ищец/ има това право ОБАЧЕ чужд гражданин лишен от свобода няма, не зависимо че двете страни / Ищеца и Ответника / са давали декларация че нямат средства. Посочване на основанията за отмяна Основанията за Отмяна На; Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието Основанията за отмяна на Заповед № ЛС 277/04.10.2002г. е въпрос на закон и не на факт.

–

04

–

Не може да бъде оспорвано, че Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. има само един определен предмет т.е. Министъра на правосъдието има лично желание за ОТДЕЛЯНЕТО ПО НАРОДНОСТ на хора / лишени от свобода / и ЗА ДА ОТДЕЛИ САМО ПО НАЦИОНАЛНОСТ техните права. Министъра на правосъдието издава заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. за да разделя лишени от свобода ПО НАЦИОНАЛНОСТ. 2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Това достига до намаляване на правата по еднаквите закони и действува само когато човек не е Българин, независимо че закона сам не прави такава разлика. Поради която Заповед № ЛС -04 -277/2002г. издадена от Министъра е в нарушение (опровергаване) на националния закон съхранен (enshrined) в БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ чл. 5 ал.1 във вр. чл. 6 ал. 2 и чл. 26 ал. 2 и е нарушено (опровергаване) на това записано във чл. 4 ал. 1 и ал. 2 на ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА т.е. „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на…народност…гражданство…или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна”. Няма фактически спор, че Министъра на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ и Главна Прокурор на РБ тълкуват Заповед № ЛС -04 277/2002г. като правно основание /законен/ което позволява отнемането /намаляване / на правата или възможностите на чужд гражданин лишен от свобода във България по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА и също което е МНОГО ВАЖНО отнемането /намаляване / на правата по чл. 70 във вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3 от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415 от НПК. Тези отнети /намалени/ правата по заповед на Министъра на правосъдието е независимо че тези права които Министъра отнема /намалява/ са гарантирани на всички лишено от свобода във България, НЕЗАВИСИМО ЧЕ СЪМ КАНАДСКИ ГРАЖДАНИН. „Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси„ Основанията за отмяна на Тарифа № 1 във вр. Закона за държавните такси е непряка дискриминация както фактическа пречка на правата на гражданите т.е. лишен от свобода. Няма фактически спор, че Министъра на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ няма възможността да осигури работни места за всички лишен от свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в България. Също така няма фактически спор, че работата която се осигурява от Министъра на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” плаща само минималната заплата установена в страна. 2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Също така няма фактически спор, че от заплатата на лишения от свобода Министъра на правосъдието и Министъра на финансите РБ въззема над 65% за „фонд затвори”. ОСТАВАТ САМО 30 / 36 ЛЕВА НА ЛИШЕН ОТ СВОБОДА НА МЕСЕЦА. Министерство на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е запознат с заплащането, материални средства и обстоятелства на всички лишени от свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в България. Поради което Министъра на правосъдието също е запознат с заплащането, материални средства и обстоятелства на всички лишени от свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в България. Независимо от това, че лишените от свобода имат по-малко средства от лицата на свобода, съдилищата / СГС ГК / продължават да изисква ДТ от лишен от свобода. Това е само поради факта, че Министъра на правосъдието изпускат да освободят от ДТ лица които са лишени от свобода. ТОЗИ ФАКТ И ОПУЩЕНИЕ на Министъра на правосъдието в Тарифа № 1 ПОЗВОЛЯВАТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ГК ДА ИЗПОЛЗВА „Тарифа № 1 точно за негова лична цел т.е. през непряк начин за да ощети мен от обжалвания на не благоприятни юридически решения пред САС ГК и по-горни. Аргументът, че лишени от свобода може да направи молба до председателя на СГС по чл. 63 на ГПК е вярно, но в практиката е без смислено. Председателят на СГС ГК, през години и многобройни откази по чл. 63 от ГПК, е доказвал негов негативен отношение / дискриминация / към мен е други / чуждестранен гражданин / лишени от свобода. ТОВА СТАНАЛО ВСЕКИ ПЪТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС ГК НЕ РАЗПОЗНАВА КАКТО ВЕРЕН ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА. ТОВА ОЧЕВИДНО ОТ СЛЕДВАЩИ ЧАСТ НА ЖАЛБАТА МИ. Индивидуални административен акт Основанията за отмяна на административен акт на Председателя на СГС ГК е непряка дискриминация както фактическа пречка на правата на гражданите т.е. лишен от свобода . 2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Председателя на СГС ГК е доказал неговата дискриминация срещу мен лично когато освободи от ДТ Български гражданин – Ищеца на повече от 50 граждански дела където Аз се явявам като страна – ответник и във същите дела отказва всички мои молби по чл. 63 ал. Б „б” на ГПК. Това независимо от мои декларация и обстоятелства като лишен от свобода във България. Всеки индивидуален административен акт на Председателя на СГС ГК направи очевиден факта, че Председателя на СГС ГК използва неговата власт и опущение на Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси за да пречи на правата ми на защита и за да обжалвам пред САС. ТОВА ВОДИ ДО ОПЛАКВАНИЯТА МИ ЗА НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ. Посочване на и доказателство За Да се Отмени Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието. Доказателство е във думите на една и съща заповед; И СЪЩО ТАКА се намират в Български закони които гарантират правата ми е равно, и е същото както за Българин т.е. / Българска Конституция и ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА / и международни договори на България; И ПОВЕЧЕ СЕ ДОКАЗВА ОТ документирана практика / Писмо рег. № 94 – М – 147 / 13.09.2004г. и Писмо рег. № 8319 / 16.09.2004г. на Министъра на правосъдието / и документирано с многобройни откази на Министерство на правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на всички молби и жалби от чужд гражданин лишен от свобода във ЦСЗ по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА; чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА; по чл. 70 от НК; и чл. 415 от НПК. ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ, поради което е против закона на РБ . ВАС е задължен това да се забележи. Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси. Доказателство е във факта, че Тарифа № 1 не освобождава от ДТ по граждански дела онези лица който Държавата лишава от тяхната свобода 2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че Държавата / Министъра на правосъдието / знае колко зле е материалното положение на гражданин лишен от свобода и само поради това лишен от свобода няма средства да плаща ДТ за да се защитят правата му или да обжалва когато е пострадалата страна. СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че гражданин лишен от свобода нямат правата по ГПК само поради факта, че e финансово затруднен. Това затруднение е резултат на техния обществен статус „лишен от свобода” и пропуска в Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието. Министъра не признава този „обществен статус” за което Държава е отговорна като правно /юридическо / основание за да освободи тях от ДТ. ТОВА Е НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ,, поради което е против закона на РБ . ВАС е задължен това да се забележи. Индивидуален административен акт на Министерство на правосъдието председателя на СГС ГК Доказателство е в факта, че председателя на СГС ГК прави разлика измежду правата по чл. 63 ал. 1 б „Б” от ГПК на Български граждани „Ищеца” и същите права на чужд гражданин лишен от свобода / Майкъл Капустин / „Ответник”. СЪЩО ТАКА доказателството е известен като юридически факт, че във повече от 50 гр.д. в СГС ГК, председателя на СГС ГК освобождава Български гражданин „Ищеца” по делото обаче отказва да освободи чужд гражданин лишен от свобода / Майкъл Капустин / „Ответник”. Тази независима вреда на материални права на Ответник т.е Ответник може да обжалва РЕШЕНИЕ само поради „лично негативно отношение” на председателя /СГС ГК/ към него / чужд гражданин лишен от свобода. ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ ОТ СТРАНАТА НА , председателя на СГС ГК което е ИЗВЪРШЕНО В НЕПРЯКА НАЧЕНА от негова страна с неговата власт. Такова разпореждане /административен акт/ независимо че закона му позволява да взема такова решение е злоупотреба с властта която му дадена от закона. Това е против закона на РБ поради факта че извършва незаконни действия. ВАС е задължен това да се забележи.

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

Какво е искането от съда Да намери за основателно и допустимо по не един от предметите за да обжалвам до ВАС; Да образува дело на един от по долни предмети; Пряка дискриминация която е практикувана от заповед на Министъра / Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието; Непряка дискриминация която е в резултата от практикувана от Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такса; Пряка дискриминация която е практикувана срещу мен във индивидуални административни актове издадени от Председателят на СГС ГК по чл. 63 ал. 1 б „б” ГПК и къде отказа да ме освободи от ДТ само поради факта че съм лишен от свобода „КАПУСТИН”. Да намира за основателни предмета на жалба та ми и да; ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ Пряката дискриминация която е практикувана по заповед на Министъра / през Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието / и да върне /установява/ на мен и всички чужди граждани лишени от свобода правата на равно възможността по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, и по чл. 70 във вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3 от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415 от НПК, ТАКА КАКТО ПРЕДВИДЕНО ОТ БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ И ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА; СЪЩО ТАКА ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБЕНО РЕШЕНИЕ ПРЯКА И НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ както е практикувано от индивидуални административни актове на Министерство на правосъдието - Председателят на СГС ГК във връзка чл. 63 от ГПК във вр. Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси и да ми върне /установява/ и всички чужди граждани лишени от

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

свобода правата на равно възможността по чл. 63 ал. 1 б „б” на ГПК и така да може да се защитаваме и да обжалваме във граждански дела като Ответна страна; И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ГК ДА СПРЕ ТАЗИ ПРАКТИКА КЪДЕТО ЧЛ. 63 АЛ. 1 Б „Б” НА ГПК СЕ ПРЕДОСТАВЯ САМО НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ. Ако, ВАС намери горепосочения предмет че подлежи на обжалване пред друг Български съд, и не ВАС, тогава ВАС да изпрати Жалбата ми до които съд е компетентен да приеме предмета против пряка и непряка дискриминация извършена от Министъра на Правосъдието и представители на Министерство на Правосъдието - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и Председателят на СГС ГК/. Подадено с уважение днес, 14.10.2004 г. Подписано от Майкъл Капустин

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

До: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ Отн: адм. д. № 7380/2004 Срещу: Министерство на правосъдието Ул. „Славянска” № 1 София, 1000 От:

Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес: Централен софийски затвор 10-та група София, България

ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА и РАЗШИРЯВАНЕ НА ЖАЛБАТА От 08.01.2004г. ОСНОВАНИЕ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

УВАЖАЕМИ СЪДИИ, Представям следните искания в оригинал на английски език с превод на български език, изготвен от вещо лице – преводач.

А. Допълнителни доказателства Съдът е замолен да приеме като доказателства следните верни копия от оригинални писма, написани от Българския хелзинкски комитет до ищеца Капустин: 1.

Писмо от 07.12.2004г. с № П-936, с което Български хелзинкски комитет отговаря на молба за потвърждение на фактите, твърдяни в жалбата на ищеца от октомври 2004г. до ВАС на Република България. Значимостта на това писмо се състои в това, че Хелзинкският комитет потвърждава пред ищеца Капустин, че според неговите независими международни наблюдатели, онези нарушители на закона, които не са граждани на България, наистина са потърпевши от политика и практика на пряка и непряка дискриминация според критерия националност. Министерство на правосъдието и Главна прокуратура на Република България предоставят /отказват/ по-малко права и социална защита на онези правонарушители, които не са граждани на България и които по закон могат да подлежат на настаняване в 1

затвори при по-добри условия, на наемане на работа, образование, отпуска без контрол, отпуска по медицински показания, пробация /от 01.01.2005г./, освобождаване от държавни такси, за да се защитават или да завеждат граждански дела и възможностите за трансфер /Конвенция за трансфер на осъдени лица/ или условно предсрочно освобождаване. Ищецът Капустин и всички други чужденци, излежаващи своите присъди в български затвори, имат по-малък правен статус пред длъжностните лица на МП, ГП и пред Софийски градски1 съд /граждански, наказателни и административни състави/ от онези правонарушители, които са граждани на България и излежават присъдите си в България или други договарящи страничленки на Съвета на Европа и Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Писмото потвърждава дискриминацията, твърдяна от ищеца в неговата първоначална жалба от октомври 2004г. пред този съд, като факт, а не измислица на Капустин. 2.

Писмо от 09.08.2002г. на Български хелзинкски комитет в отговор на молба на ищеца Капустин за независимо проучване на неговите твърдения, че е налице официална политика и практика на пряка и непряка дискриминация. Главна дирекция за изпълнение на наказанията при МП, служители на затвора и Софийска градска прокуратура2 определят прилагането на българското вътрешно право и на международните договори според критериите националност на правонарушителя и имуществен статус на неговото семейство. Те правят това, независимо че съответните приложими национални закони, които определят права и задължения, т.е. НК, НПК, ГПК и ЗИН, нямат разпоредби за различно приложение на техните текстове според националността или имуществения статус на правонарушителя. Това писмо потвърждава пред ищеца Капустин, и следователно и пред този съд, че съществува независимо проучване на дискриминацията, извършено по-рано от Хелзинкския комитет, т.е. на пряката дискриминация според критерия националност.

Б.

Ново твърдение – Дискриминация според имуществения статус

3.

Ищецът Капустин моли за включването на допълнително основание за завеждане на дело (кауза - бел. прев.) по адм. д. 7380/2004. Основания за новата кауза се намират в чл. 4 на Закона за защита срещу дискриминацията, т.е. имущественият статус на правонарушителите – чужденци и на техните семейства, който се посочва като административен критерий за определянето на законните права и социалната защита според вътрешното право на България и международните споразумения.

1

District Courts означава окръжни съдилища, но след консултация с г-н Капустин, той потвърди, че става въпрос за СГС - бел. прев. 2 Записано „софийска окръжна прокуратура”, но потвърдено от г-н Капустин, че става въпрос за СГП бел. прев.

2

Прави се оплакване, че МП и ГП на България са установили административна политика и практика, която пряко дискриминира правонарушителя (чужденец) според неговия и на неговото семейство имуществен статус /богатство/. Дискриминация според критериите националност и имуществен статус е административна политика на Главна дирекция за изпълнение на наказанията при МП и на ГП на Република България в областта на вътрешното право, когато определя законните права, задължения и възможности по inter alia3 чл. 70 ал. 1 от българския НК; Раздел І, чл. 415 /и следв./и Раздел ІІІ чл. 442 /и следв./ от българския НПК; а също и на Министерство на правосъдието и на СГС, гражданско и административно отделения по чл. 63б, ал. 1 от ГПК. ВКП на Република България, inter alio прокурор Б. Тошев, който пише от името на ГП, потвърди писмено съществуването на официална административна политика и практика на дискриминация според имуществения статус на правонарушителя. В писмо до различни правонарушители българският прокурор Б. Тошев написа, че имущественият статус /богатство/ на един правонарушител /чужденец и на неговото семейство/ в крайна сметка ще определи законното право за разглеждане от съд на условно предсрочно освобождаване или трансфер съобразно Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица. Според прокурор Б. Тошев и други български прокурори, ГП на Република България е определила, че онези законови процедури, от които правонарушителите могат да се възползват за съдебна преценка на условното предсрочно освобождаване, за правонарушителите, които не са граждани на България, ще се определят според техния имуществен статус. Дали един правонарушител – чужденец подлежи на условно предсрочно освобождаване или трансфир по Конвенцията, се определя от страна на МП и на ГП като отнасящо се само до онези чужденци, които имат достатъчно имущество или налични парични средства, за да имат те право на процедура по вътрешното и международното право. Според прокурор Б. Тошев, на онези правонарушители – чужденци, които имат достатъчно парични средства /за да заплатят на държавата България/, ще им бъде разрешен достъп до българските съдилища и до процедури по международни договори. Според прокурор Б. Тошев, това е официална политика и практика за онези правонарушители – чужденци, неотговарящи на имуществения статус, който се изисква от страна на СГП, за да им бъде отказано по административен път тяхното законно право на съдебна процедура /чл. 415 и др. и чл. 442 и др./ от българския НПК както от страна на СГП, така и от страна на административната комисия на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при МП, формирана съобразно чл. 17 от ЗИН. Горното е в противоречие с международното и вътрешното право.

3

Лат. - измежду други - бел. прев.

3

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 от 27.06.1975г. на Пленума на ВС, Наказателно отделение4 дава основания за твърденията на ищеца Капустин, че административните решения на Комисията при ЦСЗ, Главна дирекция за изпълнение на наказанията към МП, формирана по чл. 17 от ЗИН и на СГП да отказват по чл. 70, НК на чужденците-правонарушители достъп до правните процедури по чл. 415, НПК, противоречат на вътрешното право. Правонарушителите, дори и онези, които не са граждани на България и чийто имуществен статус не отговаря на изискванията на МП и на СГП, въпреки това имат право на същите съдебни процедури, законни права и социална защита, от които се ползват гражданите на България. Следователно, не е законосъобразно административната политика или практика, която определя достъпа до съдебна процедура, иначе допустима съобразно вътрешното право, да зависи от богатството или бедността на едно лице. Да се прави това е в противоречие с принципите на равнопоставеност, тъй като се дават права само на богатите и се отказват същите права на бедните.

В.

Допълнителни факти

Като се има пред вид горното, ищецът Капустин твърди, че е налице пряка и непряка дискриминация, резултат от административни разпореждания, политика и практика на МП на Република България, inter alia Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002г. на министъра на правосъдието измежду други. Освен това, ищецът Капустин е направил допълнително твърдение за пряка и непряка дискриминация, резултат от административин разпореждания, политика и 4

Относно обобщаване практиката на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание. С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание, Пленумът на Върховния съд ПОСТАНОВИ: 1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните предпоставки: a. ... 2. ... 3. ... 4. Условното предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение, независимо че изискването за честно отношение към труда е дадено кумулативно с изискването за примерно поведение. Щом като осъденият поради независещи от него причини не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже своето честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен. 5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55, НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при постановяването на присъдата. Чл. 70, НК изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил. 6. ... 7. ... 8. ... 9. ... 10. ...

4

практика на министъра на правосъдието на Република България и на ГП на Република България. Те са определили в своето официално качество, че националността и имущественият статус следва да определят достъпа на един правонарушител до законни права и процедури, съдържащи се в българския НПК и в Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Тази дискриминация, за която твърди ищецът Капустин пред ВАС, засяга законните права и социална защита на всички чуждестранни граждани, лишени от свобода в Република България и излежаващи наказателни присъди тук, тя не засяга само ищеца Капустин. В резултат на това, ищецът Капустин представя следните статистически данни и моли те да бъдат приети като доказателство. Тази статистика е важна за ищеца Капустин и за други, тъй като доказва, че дискриминацията, срещу която се прави оплакване, е организирана като официална политика и практика на МП и на ГП на Република България. Статистиката е необходима, за да се докаже, че дискриминацията, срещу която се прави оплакване, системно се прилага от страна на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при МП и от СГП и за да се докаже наличието на незаконосъобразно отнемане на законни права и социална защита от всички чужденци-правонарушители, намиращи се в Централен софийски затвор. Доказателства за това системно нарушаване на законните права и социална защита могат да бъдат намерени в следната статистика. В София има 93 осъдени чужденци, които излежават своите присъди, като от тях: 4.

38 лица са засегнати от пряка дискриминация по признака националност – в областта на правото, отнасящо се до поправянето на лицата и поспециално настаняването в затвори.

На чужденците им се отказва преместване в затвори от открит или междинен тип единствено по критерия на тяхната националност. Това се прави независимо, че законът изисква преместване, ако остават пет (5) или по-малко години от присъдата им. 5.

23 лица са засегнати от пряка дискриминация според тяхната националност – в областта на правото, отнасящо се до наказателните закони и поправянето на лицата и по-специално – пробацията

Чужденците биват уведомявани от представители на българското МП, че те не подлежат на освобождаване за пробация единствено поради тяхната националност и това е независимо от факта, че на лицето му остават три (3) години или по-малко от присъдата и то има законното право на освобождаване за пробация от 01.01.2005г. Освен това, администрацията на Софийски затвор или е объркана или не желае да изясни как този нов закон се прилага по отношение на лицата, които за първи път са нарушили закона и които вече са осъдени и лишени от свобода, но имат присъда от три (3) години или по-малко или по отношение на онези лица, на които им остават 3 години или по-малко от по-голяма присъда. Обаче, администрацията на Софийски затвор категорично настоява, че този закон няма да бъде прилаган към чужденци. 6.

63 лица са засегнати от пряка дискриминация според имуществения им статус в областта на международното право – международни договори, трансфер

5

На чужденците им се отказват молбите за трансфер по Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица единствено по критерия за техния имуществен статус в България. 7.

29 лица са засегнати от непряка дискриминация според тяхната националност и пряка дискриминация според имуществения им статус в областта на наказателното право относно това дали подлежат на условно предсрочно освобождаване.

На чужденците им се отказва съдебно разглеждане на техния правен статут във връзка с процедурата по чл. 415 и следващите, НПК единствено по критерия за тяхната националност и имуществен статус, това се прави независимо от факта, че лицето (чужденец) отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК.

Г.

Допълнително искане

Съдът да разпореди на МП да потвърди пред съда, че горната статистика е вярна. Съдът да поиска от Български хелзинкски комитет вярно копие от неговия доклад за 2002 година. Съдът да потвърди, че приема горното като доказателство. Подадено с уважение 30.12.2004г. Майкъл Капустин

За верността на превода: Мариана Русева Радулова В.л. № 1118 по Списъка на специалистите, утвърдени за в.л. от Комисията по чл. 200ж ал. 1 на ЗСВ, съдебен район на СРС – обн. в ДВ бр. 17/2004г.

6

До:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

отн.

адм. Дело. № 7380/2004 на ВАС

Срещу: Министерство на Правосъдието Ул. "Славянска" № 1 София1, 1000 От:

Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България

ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВО и РАЗШИРЯВАНЕ НА ЖАЛБА ОТ 08.01.2004г. ОСНОВАНИЕ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА Уважаеми Съдии, Уважаема Госпожо Председател, На основание чл.5 от ГПК, като страна канадски гражданин лишен от свобода, Аз представям на Ангелски език допълнително към моите Иск. Това че с преведи от преводачката ми, Госпожа Мариана Радулова и депозирано с ВАС. Подадено днес, вторник, 09 Август 2005 г. От Майкъл Капустин I submit the following requests in the original English language with a Bulgarian language translation as prepared by a recognized expert interpreter.

A.

Additional Evidence

The Court is requested to accept into evidence the following true copies of original letters issued by the Helsinki Committee of Bulgaria to the Plaintiff Kapoustin;

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

1.

A December 7th 2004 letter having №. “П-936, the Helsinki Committee of Bulgaria responding to a request for confirmation of the facts as alleged in the Plaintiff’s October 2004 Complaint to the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria. The significance of this letter is the Helsinki Committee confirming to the Plaintiff Kapoustin that according to its independent international observes, those Offenders who are not citizens of Bulgaria are indeed the victims of a policy and practice of direct and indirect discrimination according to the criteria of nationality. The Ministry for Justice and Office of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria affording [denying] fewer legal rights and social protections to those Offenders who are not citizens of Bulgaria and are legally eligible for better prison housing, employment, education, unsupervised leave, medical leave, probation [as of January 1st 2005], relief from state taxes to defend or prosecute civil actions and the possibilities for transfer [Convention on the Transfer of Sentenced Persons] or release on parole. The Plaintiff Kapoustin and all other foreign Offenders serving their sentences in Bulgarian prisons have a lesser legal status before officials of the Ministry of Justice, Office of the Prosecutors General and the Sofia District Courts [civil, criminal and administrative] than those Offenders who are citizens of Bulgaria and serving their sentences in Bulgaria or other contracting member states to the Council of Europe and Convention on the Transfer of Sentenced Persons. The letter confirms the discrimination alleged by the Plaintiff in his original October 2004 Complaint to this Court as being fact and not the invention of the Kapoustin.

2.

The August 9th 2002 letter issued by the Helsinki Committee of Bulgaria in response to a request by the Plaintiff Kapoustin for an independent investigation of his allegation’s that there exists an official policy and practice of direct and indirect discrimination. The Ministry of Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments, prison Officials and Sofia district prosecutors determining the application of Bulgarian national laws and international treaties according to the criteria of an Offender’s nationality and the property status of his family. And doing so notwithstanding that the relevant and applicable national laws determining rights and obligations id est the Criminal Code, Criminal Code of Procedure, Civil Code of Procedure and the Law for the Execution of Punishments have no provisions for a different application of their articles according to the nationality or property status of a criminal Offender. This letter confirms to the Plaintiff Kapoustin, and therefore also to this Court, that there exists an earlier and independent investigation of the discriminations as conducted by the Helsinki Committee id est direct discrimination according to the criteria of nationality.

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

B.

New Allegation – Discrimination according to Property Status

3.

The Plaintiff Kapoustin requests the inclusion of an addition cause of action under Supreme Administrative Case № 7380/2004. Grounds for the new cause of action are to be found in Article 4 of the Law of Protections against Discrimination id est the property status of foreign Offenders and their families is relied on as an administrative criteria for the determining of legal rights and social protection under Bulgarian national laws and international agreements. It is complained that the Ministry for Justice and Prosecutors General for the Bulgarian have instituted an administrative policy and practice directly discriminating against [foreign] Offender’s according to his and his family’s property status [wealth]. Discrimination according to the criteria of nationality and property status is administrative policy of the Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia and the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria in the fields of national law when determining legal rights, obligations and opportunities under inter alia Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code; Section I Article 415 [and the following] and Section III Article 442 [and the following] of the Bulgarian Criminal Code of Procedure, and; Ministry for Justice – Sofia District Court Civil and Administrative Departments under Article 63b § 1 of the Civil Code of Procedure . The Supreme Cassation Prosecutors Office for the Republic of Bulgarian inter alio Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] writing on behalf of the Prosecutors General confirmed in writing the existence of an official administrative policy and practice for discrimination according to an Offender’s property status. In letter to different Offenders, Bulgarian Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] wrote that property status [wealth] of a [foreign] Offender’s [and his family] will ultimately determine the legal right to a judicial review of parole or to transfer under the European Convention in the Transfer of Sentenced Persons. According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] and other Bulgarian prosecutors, the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria has determined that those legal procedures available to Offenders for the judicial assessment of parole will be determined for Offenders who are not citizens of Bulgarian according to their property status. A foreign Offender’s eligibility for parole or for transfer under the Convention is to determined by the Ministry for Justice and Prosecutors General as meaning only those foreign Offenders having sufficient property or cash to entitle them to a procedure of national and international law.

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] those foreign Offenders who have sufficient cash [to pay the state of Bulgaria] will be allowed access to Bulgarian courts and to procedures under international treaties. According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] it is official policy and practice for those foreign Offenders who do not meet the property status demanded by the district prosecutors to be administratively refused their legal right to a judicial procedure [Article 415 et al and Article 442 et al] under the Bulgarian Criminal Code of Procedure by both the district prosecutors and the Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments – Sofia Central Penitentiary Administrative Commission formed under Article 17 of the Law for the Execution of Punishments. The above is not consistent with international or national law. ENACTMENT № 7 from 27.06.1975 Of The Plenum Of The [Bulgarian] Supreme Court Criminal Division (Постановление № 7 От 27. Vi. 1975 г.. на Пленума на ВС)1 provides grounds for the Plaintiff Kapoustin’s allegations that administrative decisions by the Ministry for Justice – Main Directorate for 1

Относно общаване практиката на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание. С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно освобождаване Пленумът на Върховния съд. ПОСТАНОВИ: 1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните предпоставки : а) … 2. … 3. … 4. Условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение, независимо че изискването за честно отношение към труда е дадено кумулативно с изискването за примерно поведение. Щом като осъденият поради независещи от него причини не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже своето честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен. 5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при постановяването на присъдата Чл.70 НК изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил. 6. … 7. … 8. … 9. … 10. …

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

the Execution of Punishments Sofia Penitentiary Commission according to Article 17 of the Law on the Execution of Punishments and the Sofia District Prosecutors according to Article 70 §1 CC denying to foreign Offenders their access to the legal procedures of Article 415 CCP as inconsistent with national law. Offenders, even those who are not citizens of Bulgaria and whose property status cannot satisfy the demands of the Ministry of Justice and SCPO, are still entitled to the same judicial procedures, legal rights and social protections made available to citizens of Bulgaria Therefore, administrative policies or practices that determine access to a judicial procedure otherwise available under the national law cannot be lawfully determined by the wealth or poverty of an individual. To so do inconsistent with the principles of equity as it would give rights only to the wealth and deny the same rights to the poor.

C.

Additional Facts

Proceeding from the above, the Plaintiff Kapoustin has alleged direct and indirect discrimination the result of administrative orders, policies and practices of the Ministry for Justice Republic of Bulgaria inter alia „Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието” among others. Furthermore, the Plaintiff Kapoustin has made an additional allegation of direct and indirect discrimination the result of administrative orders, policies and practices of the Minister for Justice Republic of Bulgaria and the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria. They having determined in their official capacity that nationally and property status should determine an Offender’s access to legal rights and procedures found in the Bulgarian Criminal Code of Procedure and the Convention on the Transfer of Sentenced Persons. These discriminations as alleged by the Plaintiff Kapoustin before the Supreme Administrative Court affects the legal rights and social protections of all foreign citizens deprived of their liberty in the Republic of Bulgaria and serving criminal sentences here, they do not only affect the Plaintiff Kapoustin. As a result, the Plaintiff Kapoustin submits the following statistical data and asks it be accepted into evidence. These statistics are significant to the Plaintiff Kapoustin and others proving the complained of discriminations to be organized as official polices and practices of the Ministry for Justice and Prosecutors General of the Republic of Bulgaria.

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

The statistics are necessary to proving the complained of discriminations as being systematically implemented by the Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia and Sofia District Prosecutors Office and to proving an unlawful derogation of the legal rights and social protections of all foreign Offenders in Bulgaria’s Sofia Central Penitentiary. Proof of this systematic abuse of legal rights and social protections can be found in the following statistics. There are 93 sentenced foreign nationals at Sofia serving their punishments, of these; 4.

38 Individuals are affected by Direct Discrimination According to Nationality – in the field of correctional law on prison Housing

Non-Bulgarian Offenders refused relocation to prison housing of the open or intermediate types solely according to the criteria of their nationality. This notwithstanding the law requires their relocations if having five (5) years or less remaining to their sentence. 5.

23 Individuals Affected Direct Discrimination According to Nationality – in the field of the criminal and correction law on Probation

Non-Bulgarian Offenders advised by representatives of the Bulgarian Ministry for Justice that they are not eligible for probationary release solely according to the criteria of their nationality, and this notwithstanding the Offender has three (3) years or less remaining to their sentence and having the legal right to probationary release on January 1st 2005. Furthermore, the Sofia prison administration either confused or unwilling to clarify on how this new law will be applied to first time Offenders who are already sentenced and incarcerated but have a sentence of three (3) years or less or to those Offenders having 3 years or less remaining from a larger sentence. However, the Sofia prison administration is unequivocal in its insistence that this law will not be applied to non-Bulgarians. 6.

63 Individuals Affected - Direct Discrimination According to Property Status in the field of treaty law, Transfer

Non-Bulgarian Offenders having been refused requests for transfer under the European Convention for the Transfer of Sentenced Persons solely according to the criteria of their property status in Bulgaria.

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

7.

29 Individuals Affected Indirect Discrimination according to Nationality and direct discrimination according to Property Status in the field of criminal law concerning eligibility for Parole.

Non-Bulgarian Offenders are refused judicial review of their legal status under the procedures of Art. 415 and the following of the Criminal Code of Procedure solely according to the criteria of their nationality and property status, and this not withstanding the [Foreign] Offender having satisfied all the requirements of Article 70 sect. 1 of the Criminal Code.

D.

Additional Request That the Court Order the Ministry for Justice to confirm to the Court the aforementioned statistical data as true. That the Court request from the Bulgarian Helsinki Committee a true copy of its September 2002 report. That the Court confirms accepting the above into evidence. Respectfully 30.12.2004 г. Michael Kapoustin

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

Bulgarian Helsinki Committee Ms. Mila Boyanova 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary Monday, January 24, 2005 Ref: Your № - P 936/07.12.04

Dear Ms. Boyanova, On December 23 2004 I wrote you and provided the information requested in your letter of December 7th 2004. To this moment not I or any of the other foreign Offenders needing your assistance have been contacted by you or other representatives of the Bulgaria Helsinki Committee. Will a Committee representative in Bulgaria be contacting us? And will the Committee consider assisting us before a Bulgarian national court(s)? I and the others at the Sofia Prison Foreign Offenders Group 10 would appreciate any answer, negative or positive. Furthermore, I again reconfirm earlier written requests for the assistance and possible involvement of the Bulgarian Helsinki Committee under Article 72 section 1 last hypothesis of the Bulgarian Law of Protection from Discrimination. Alternatively, if the Bulgarian Helsinki Committee is not interested in directly helping non-Bulgarian prisoners with their human rights complaints, then would the Bulgarian Helsinki Committee consider writing a letter to the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria 5-th Division the Honorable Marina Mihailova /Марина Михайлова, Ekaterina Grincharova /Екатерина Грънчарова and Jeanette Petrova /Жанета Петрова presiding and suggesting in its own words the positive affect of their proceeding to a public hearing of the facts, evidence and arguments on how Bulgarian laws and justice are administered and applied differently to those Offenders who are not citizens of Bulgarians?

2005.01.24_Helsinki_Boyanova No Reply WHY.doc

The court and case number is the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria 5-th Division case № 7380/2004. However, the fact that the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria has agreed to a preliminary examination of official Government of Bulgaria policies and practices of discrimination is by no means an assurance of their proceeding to hear the complaints or of a trial. Therefore, I have written you again in the hope securing direct participation in judicial proceedings of the Bulgarian Helsinki Committee, or in the least help towards securing a public judicial hearing of our complaints. The requested letter from the Bulgarian Helsinki Committee would if nothing else give cause to the Supreme Administrative Court to at least pause before denying 94 foreign Offenders their day in court. I or another of the foreign citizens here will attempt to contact you by phone during the first week of February. Sincerely, Michael Kapoustin cc: Helsinki head offices

2005.01.24_Helsinki_Boyanova No Reply WHY.doc

Български Хелзинкски Комитет The Chairman Mr. Krassimir Kanev ул. Върбица № 7 ет. 4 София, 1504 България From: Michael Kapoustin 10th Prisoners Group Citizen of Canada Sofia Central Penitentiary Friday, March 11, 2005 Ref: Your № - P 936/07.12.04

Dear Krassimir Kanev, I have written several letters to your organization, the last was on January 24th 2005 to Ms. Mila Boyanva. The only response I have ever received from the Bulgarian Helsinki Committee was on 07.12.2004 and since then there is only silence. Considering my circumstances and that of the other foreign prisoners here, your silence is more than a little distressing. However, not withstanding the apparent indifference and for the sake of our collective posterity I will continue to write. First, to keep your organization appraised of any developments before the courts. The Supreme Administrative Court has accepted 2 of 4 discrimination complaints I filed (see attached Definition No. 820/27.01.2005 as attached). I appealed the rejected parts (see attached Appeal from 16.2.1005). Second and most important is the continued cry for help, for clearly as a foreign lay person waging this battle alone, from within prison and without any legal assistance from a Bulgarian profession is a something of a monumental task. Is it doomed to failure? Possibly, but only if individuals like yourself and organizations like the Bulgarian Helsinki Committee continue to stand on the side watching without offering any help. There is merit to our complaints, and those complaints have to be expanded to encompass discriminations denying legal rights and obligations to Bulgarian and foreign convicts according to their property and public (social) status. I have documented this discriminatory policy and practice as applied by the Sofia Prison Administration when determining a convict’s right of access to a judicial proceeding under Article 70 sect. 1 of the Bulgarian CC.

I have also documented written interpretations on the subject of parole as issued by the Supreme Cassation Prosecutors Office, the Ministry for Justice – Main Direction for the Administration of Punishments and as found in interpreting decisions issued at General Meetings of Supreme Cassation Court Criminal College. These interpretations clearly contradict the policies and practices of the Ministry for Justice – Main Director for the Administration of Punishment as published in a document that clearly states that the right of access to a parole procedure is determined according to a convict’s property status. I intend to bring before the Supreme Administrative Court and within the same complaint these discriminatory polices and practices, if the court will allows it. The complaints presented by me to the court are legitimate and I think well thought out. They most certainly are not frivolous and the affected rights denied to me and other like is done in violation of Bulgarian national law and its international agreement. The question of law and fact to be determined by the Court are serious as they will determine our right to access humane treatment and Bulgarian laws designed to protect that humanity and the social integrity and cohesion of the family.. Mr. Kanev, you and the Bulgarian Helsinki Committee can continue to act as if we do not exist and to refuse us even the most modest assistance inter alia under Article 21 of the Law for the Supreme Administrative Court the Bulgarian Helsinki Committee may enter the case as Amicus Curiae or by amicus brief. Or to write back and refuse us any help. In the end though we are all judged not only by what we have done but also by what we have refused to do. I am guilty of both sins. However, my present actions are determined by my conscience and humanity, even if I am viewed with enmity by some. I sincerely hope that your conscience and humanity will permit you to help us, notwithstanding any enmity you personally may have against me or any other convict. But I will still keep writing you. Sincerely, Michael Kapoustin cc: Helsinki head offices

Bulgarian Helsinki Committee Mr. Stanimir Petrov 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria От:

Дата:

Michael Kapoustin Майкъл Капустин Канадски гражданин лишен от свобода Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България 01.04.2005 г.

Dear Mr. Petrov, I provide for your records the following Complaint filed with the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria and I do so notwithstanding the fact I have received no reply to anyone of my letters to you. Again please accept this letter as once more a formal request for the Bulgarian Helsinki Committee to come to the assistance of me and the other foreign nationals imprisoned at the Sofia Central Penitentiary. I also provide you with a copy of my cover letter to the President of the Republic of Bulgaria. Patiently waiting for a reply I remain, Respectfully, Michael Kapoustin

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БУЛ. "Дондуков" № 2 София, България

Копие:

Vice President for the Republic General Angel Marin Sofia Bulgaria

МОЛБА От:

Дата:

Michael Kapoustin Майкъл Капустин Канадски гражданин лишен от свобода Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България 01.04.2005 г.

Господин Президент, I submit a copy to you of the following Complaint to the Prosecutors General and you’re your good offices do what they can to help me and the other foreign citizens have our complaints heard and taken seriously. Please accept my apologies for repeatedly turning to the Office of the President for this Republic and his Vice President. However, you are both honorable men who appear willing to listen and act silently to have the complaints of those less fortunate in society at least investigated. As for officials at the Ministry for Justice, particularly the Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia, their delays, ambiguous replies and inaction to complaints only demonstrates a greater desire to defend the long standing status quo of discrimination and official malfeasances as acceptable policy and practice at the Sofia Prison. Little interest is demonstrated by official at Main Directorate for the Execution of Punishments in seeing that Bulgarian national education, labor and human rights legislation is applied equally and fairly to foreign and Bulgarian prisoners alike.

The Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia and senior officials at the Sofia Prison have forgotten that prisoners are still human beings and in time future members of society. Mr. President, the Sofia prison changes men but not in the way that Bulgarian law or humanity intended. Therefore, I request the assistance of the President in whatever way possible in helping to secure a formal and unbiased investigation of my complaints and help to end practices at the Sofia Prison that exist in open violation of Bulgarian national education, labor and human rights legislation and international undertakings. I can only hope the President and the Vice President take my complaints seriously, Respectfully, Michael Kapoustin

ДО:

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие:

For the Republic of Bulgaria The President The Vice President The Minister for Foreign Affairs For Canada Minister for Foreign Affairs Ottawa, Canada Bulgarian Helsinki Committee Mr. Stanimir Petrov 7 Varbitsa Street 4th Floor 1504 Sofia Bulgaria Bulgarian Advocates for Human Rights Ул. Гурко 49А ет. 3 София, 1000 България

От:

Дата:

ЖАЛБА Michael Kapoustin Майкъл Капустин Канадски гражданин лишен от свобода Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България 28.3.2005 г.

ГОСПОДИН ФИЛЧЕВ, On 18.03.2005 two respected prosecutors commenced an inspection of the facilities at Central Sofia Penitentiary and conducted interviews with inmates. My understanding was that they were to visit all the “Groups” at the Central Sofia Prison and to determine from that visit the living conditions and complaints of the inmates. A report later to be submitted to the Prosecutors General and Council of Ministers. An inspection and interviews of inmates from the 13th Group of Foreign Prisoners did take place. But I and the other inmates of the 10th Group were denied such a possibility.

Proceeding on the above, I wish to file a formal complaint and request that the Prosecutors General have these gentlemen visit the one group they apparently overlooked during their visit on 18.03.2005, id est the 10th Group at Central Sofia Penitentiary of Foreign Prisoners. I believe this oversight to be inconsistent with the legitimate objectives of their visit and acted to deny me and other foreign inmates here in the 10th Group a chance to present our grounded complaints of there being policies and practice at the Sofia prison that are in direct violation of Article 15 of the Law on Execution of Punishments and Article 70 section 1 of the CC when these laws are read with Article 15 section 2 and 4 of the “Regulations for Application of the Law on the Execution of Punishments” in conjunction with the protections afforded us by Article 6 sect. 2 of the Constitution and the national law according to Article 4 of the Law of Protection Against Discrimination. The CC makes it a crime for a prison official to consciously do psychological harm to an inmate by intentionally acting to deny or attempting to directly or indirectly obstruct an inmate’s otherwise legitimate legal right to equality of treatment in housing and work as required under Bulgarian national law or his equal right to access a Bulgarian criminal court of law under the same conditions as other inmates regardless of the inmates nationality, his property or social status. Furthermore according to Article 282 of the CC for a prison official to refuse his duty, leges scriptae. to the written law is a serious offence and punishable by imprisonment id est the law requires (prison) officials to provide in writing their legal or factual motives for each occasion of denying to an inmate what is otherwise his certain legal right or opportunity as provided for in legislated law (the CC) and is a right or opportunity available to an inmate except in the most extraordinary of circumstances. For an official to by inaction fail to observe his duty to the law or refuses to observe that duty solely upon the “Unwritten Order” of a superior to not observe a particular law is a criminal infraction of law and that falls squarely within the jurisdiction of the Prosecutors Office. I respectfully remind the Prosecutors General of the following. That as much as it is the duty of the Prosecutors Office to convict alleged felons, once having done so it is equally the duty and a greater obligation to the law for the Prosecutors Office to protect the rights of all convicts persons that are not restricted by virtue of their criminal sentence or another legislative act. There are no legislative acts that make distinctions according to nationality, property or social status in the application of national laws. However, there are practices and policies at the Central Sofia Prison that do in writing or by oral directive openly and with contempt and impunity for the legislated Bulgarian national laws and with impunity for the Constitutional requirements of equality make distinctions according to an inmate’s nationality and his or his family’s property or public status.

The Prosecutors General for the Republic of Bulgaria is obliged to investigate all such complaints and were well ground to act immediately stop all such unlawful practices and to punish those officials who are responsible. I have done my part as a conscientious member of society to make the Prosecutor General and other officials and leaders aware that such infractions of the national law do exist at the Central Sofia Prison. It is for the Prosecutors General to act and do so with haste to end these abuses. Clearly these two fine prosecutors visiting the prison are in a position to make such an investigation and determine if there are legal or factual grounds for a further enquiry into any complaints. С уважение, Майкъл Капустин

София Дата: 28.3.2005 г.

определение №820

Раgе 1 of З

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 София, 01/27/2005 Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

при секретар участието на прокурора

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АНЧЕВА ЮЛИЯ КОВАЧЕВА ис изслуша

докладваното от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА по адм. дело № 7380/2004. й Производството по делото е образувано по жалба на Майкъл Капустин, гражданин на Канада, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор. В жалбата се правят оплаквания срещу ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., в частта и в която не е предвидено освобождаване от държавна такса за лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода; срещу заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на правосъдието, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от Закона за изтърпяване на наказанията (ЗИН); срещу разпореждания на съдии докладчици и определения по дела: вх. № 6196 и № 6197 на Софийски градски съд(СГС) от 26.02.2003 г. и 26.06.2003 г.; гр. дело № 2191/2003 г. на Софийски апелативен съд(САС); гр. дела № 17/2004 г. и № 68/2004 г. на Върховния касационен съд (ВКС), съответно тричленен и петчленен състав. По така цитираните дела, жалбите на Жалбоподателя са оставяни без движение с указания за внасяне на държавна такса и съответно връщани при неизпълнение от негова страна. Капустин твърди, че така посочените съдебни актове са дискриминационни спрямо него, тъй като други лишени от свобода, но български граждани са били освобождавани от държавна такса, при идентични с неговия случай обстоятелства. Обжалваната ТАРИФА№ 1 към Закона за държавните такси е одобрена с ПМС № 167 от 28.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1.09.1992 г. и е нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Поради това жалбата в тази част следва да бъде изпратена на председателя на Втора колегия за насрочване на делото в открито съдебно заседание за разглеждане от петчленен състав съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за Върховния

определение №820

административен съд /ЗВАС/. Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 година на министъра на правосъдието е издадена на основание чл. 15, ап. 1 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/ и с нея е извършено диференцирано разпределение за настаняване на лицата, лишени от свобода в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, в зависимост от различни признаци-местоживеене, жени, мъже, непълнолетни, чужденци и други. Заповедта има за адресати както директорите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване и свобода, така и лишените от свобода, изтърпяващи ефективно наказанието си. В този смисъл тя представлява общ административен акт, тъй като с него се определят конкретни правила върху неопределен брой адресати и се възлагат конкретни задължения. Поради това жалбата срещу цитираната заповед следва да бъде разгледана в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, като административен акт, издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС. Обжалваните разпореждания и определения на СГС, САС и ВКС, посочени по-горе не подлежат на съдебен контрол от ВАС. С определение от 27.11.2003 година, постановено по гр.дело № 2191/1003 година на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Майкъл Капустин срещу разпореждане на СГС, 12 състав. С определение от 29.03.2004 година, постановено по гр.дело № 17/2004 година на Върховния касационен съд-Търговска колегия е оставена без разглеждане частната жалба на Майкъл Капустин против определение от 27.11.2003 година по гр.дело № 2191/2003 година на САС. С определение от 25.05.2004 година, постановено по гр.дело № 68/2004 година, петчленен състав на Върховния касационен съд е върнал частната жалба на Майкъл Капустин против определение от 29.03.2004 година по гр.д. № 17/2004 година на ВКС, Търговска колегия. Предвид на това с постановените определения е изчерпан инстанционния контрол, предвиден в Глава 19 на ГПК - Обжалване на определенията - чл. 213 до 218 от ГПК. Друг инстанционен контрол по посочените съдебни актове не може да бъде извършван. Освен това цитираните определения са постановени по реда на исковия процес, докато административният съд може да се произнася само досежно законосъобразността на административните актове. Предвид на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото_прекратено. По делото е постъпила и молба от 21.01.2004 година от Майкъл Капустин, към която са приложени 12 броя молби на чужди граждани, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в Софийския затвор, с която се иска същите да бъдат допуснати като страни в производството по делото на основание чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията. Цитираната правна норма е относима към исковото производство по реда на ГПК. За административното производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията, съгласно който "всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на ЗАП, съответно ЗВАС". В настоящето

Раgе 2 оf З

определение №820

Раgе З оf З

производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол, поради което подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд - Пето отделение

ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Майкъл Капустин, гражданин на Канада срещу разпореждане на СГС от 12.09.2003 година, определение на Софийския апелативен съд по гр.д. №2191/2003 година, определение на Върховния касационен съд по гр.д. №17/2004 година и определение на ВКС по гр.д. №68/2004 година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ЖАЛБАТА на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1 към Закона за държавните такси да бъде докладвана на председателя на Втора колегия за разглеждането й от петчленен състав на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА делото на председателя на Пето отделение в частта, с която се обжалва заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на правосъдието, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, за насрочване и разглеждане в открито заседание. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Майкъл Капустин от 21.01.2005 година, подадена на основание чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията. В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението му. ———————

Вярно с оригинала, секретар:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ Марина Михайлова ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ваня Анчева /п/ Юлия Ковачева

Чрез: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ До:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ

отн.

адм. дело. № 7380/2004

Срещу: От:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 -1/27/2005г. Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България

ЧАСТНА ЖАЛБА Уважаеми Съдии, Представям следната частна жалба, която беше първоначално подадена на английски език на 16.02.2005г. чрез Софийски затвор. Настоящият текст на английски език има корекции и допълнения и е даден от мен за превод на български език от признат за вещо лице преводач. Сега представям на Съда окончателния текст на български език заедно с коригирания документ на английски език.

A.

Предварително изявление

Бидейки чуждестранен гражданин, лишен от свобода, жалбоподателят е в изключително неизгодно положение поради факта, известен на съда, за неговата ограничена възможност да има достъп до преводача си. Поради това е основателно този Съд да очаква, че жалбоподателят може да не е разбрал напълно добре текста на обжалваното Определение № 820 от 27.01.2005г., който е само на български език. Поради това жалбоподателят желае предварително да предупреди Съда, че неразбирането на българския съд е причината, поради която понякога в жалбата може да са изтъкнати доводи, несъответстващи на действителните основания, посочени от Съда. Ако това се е случило, жалбоподателят се извинява предварително на съдебния състав. Освен това, поради краткото време, жалбоподателят си запазва правото да подаде допълнение към жалбата си и в него да довърши доводите си.

B.

Обжалвани части

Жалбоподателят обжалва онези части от Определение № 820 от 27.01.2005г., в които е определено от уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева, че: (1) ВАС намира, че не е компетентен да разглежда жалби [“срещу разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански] дела”], id est че разпорежданията и определенията от административен характер на „председателя”, който е назначен от министъра на правосъдието, да ръководи административно многобройните отделения на СГС [“…са постановени по реда на исковия процес, докато административният съд може да се произнася само досежно законосъобразността на административните актове. Предвид на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.”] са част от процесуалния ред на исков процес, а на административния съд е подведомствено разглеждането законосъобразността на административни актове, а не тази на съдебни актове на гражданските съдилища; (2) ВАС намира, че [“подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде оставена без уважение.”] 12 други чужденци, лишени от свобода в България, които подадоха молби да бъдат допуснати като заинтересовани страни по адм.д. № 7380/2004, не са заинтересовани трети страни, поради което тяхното участие е недопустимо, освен това (3) [“Цитираната правна норма (чл. 72§2 ЗЗСД) е относима към исковото производство по реда на ГПК. За административното производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията…съгласно който "…равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на ЗАП, съответно ЗВАС". В настоящото производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол, поради което подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде оставена без уважение.“] производството, започнато от Капустин срещу Министерство на правосъдието, inter alia[1] Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002, е процесуално допустимо на основание чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията], поради което чл. 72, ал.2 от същия закон не може и погрешно е бил посочен от жалбоподателя и от 12 други молители по настоящото дело. Поради което присъединяването на 12 идентични жалби от други дискриминирани лишени от свобода чужденци е процесуално недопустимо, поне според уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева.

C. Основания на жалбоподателя ОПРЕДЕЛЕНИЕ No. 820/2005

за

изменение

на

Обжалваните части от Определение № 820/05 изискват жалбоподателят да разгледа следните въпроси: (1)

Очевидната липса на яснота относно характера на неговите оплаквания срещу [“разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански] дела”] разпорежданията и определенията, постановени от Председателя на СГС по чл. 63, ал.1, т. “б” от ГПК; освен това

(2)

Въпросът за съдебната икономия, за правния статут на 12-те молители и на всички други чужденци, лишени от свобода в България, като „заинтересовани страни” и тяхното процесуално право да участват като заинтересовани трети страни в административно дело, по което с решението на ВАС ще бъдат засегнати техните бъдещи права и задължения. Настоящото административно дело № 7380/2004 е заведено от Капустин като член на “отделна социална група в българското общество”, id est “всички чуждестранни граждани, лишени от свобода и намиращи се в местата за лишаване от свобода в България по разпореждане на български наказателен съд” и чиито законни права и задължения в България са засегнати от това, което Капустин в неговата първоначална жалба и 12-те молители твърдят, че представляват административни актове, политика и практика на министъра на правосъдието и които по начина, по който са формулирани и по тяхното предназначение и практикуване, съществуват в противоречие с основния български закон и представляват негативно дискриминиране на всички членове на тази отделна социална група; освен това

(3)

Че, ако се приложи логиката на Пето отделение на ВАС, излиза че то (Пето отделение на ВАС) трябва да разгледа поотделно, а не заедно исканията на всеки от чужденците, подали 12-те отделни молби по това дело. Съдът ще трябва да се произнесе с отделно ОПРЕДЕЛЕНИЕ и по отделно да уведоми всеки от 12-те молители, чиито молби да участват в адм д. № 7380/2004 са били отхвърлени като недопустими на следните процесуални и фактически основания (1) погрешната процедура, на която са се позовали, за да поискат допускане на тяхното участие и (2) че те не са заинтересовани страни по административното дело, заведено от един от тях – Капустин.

D.

Краткото време и различните степени на сложност правят необходимо жалбоподателят да разгледа всяко едно от своите оплаквания по ред според тяхната сложност и да представи обобщено своите оплаквания по следния начин:

(1)

Въпросът, по който следва да се направи произнасяне по настоящото производство, е от правен характер. Дали официалната административна политика и практика на дискриминация по нареждане на МП и начинът, по който те се прилагат от страна на администрацията на ЦСЗ нарушават основния закон на България и останалото законодателство, свързано с човешките права, насочено срещу всички форми на пряка и косвена дискриминация по националност, имуществен или социален статус на определена група от хора или на отделен човек? Въпросът за “лицата, заинтересовани от изхода на делото” се разглежда в чл. 21, ал.1 от ЗВАС и е задължение на ВАС, 5-то отделение ex officio да уведоми всички тези лица, чиито законни права и задължения се засягат пряко или косвено от изхода на адм. д. № 7380/2004. В първоначалната жалба на Капустин не се твърди, че той е единственият чужденец, лишен от свобода, засегнат от атакувания административен акт на министъра на правосъдието. Поради това 5-то отделение на ВАС е допуснал правна грешка и също така неоснователно е направил извод от характера на жалбата на Капустин и от фактите, че други чужди граждани, лишени от свобода в България, не са дискриминирани, поради което нямат правния статут на „заинтересована страна” по административната жалба, подадена от Капустин срещу МП. Този извод е погрешен първо, защото другите лишени от свобода чужди граждани и 12 молители по това дело също са направили твърдения за същата дискриминация от страна на министъра на правосъдието и се оплакват от същата официална политика и практика на пряка и косвена дискриминация като незаконни и бидейки такива, те ги лишават незаконосъобразно от законни права, дадени от българското законодателство на всички чужденци, лишени от свобода в България. ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЖАЛБА ДО ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НЕ Е СРЕЩУ ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ЗАСЯГАЩ САМО ПЪРВИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ И ЧУЖДЕНЕЦ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА – КАПУСТИН И ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ ВСИЧКИ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ, ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ, СА ЗАСЕГНАТИ ПО СЪЩИЯ НАЧИН КАТО КАПУСТИН ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ТВЪРДЯНА ОТ НЕГО, КАКТО

И ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ЗАКОННИТЕ ПРАВА НА ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ, ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ, ЩЕ БЪДАТ ПРЯКО ЗАСЕГНАТИ ОТ ИЗХОДА НА АДМ. Д. № 7380/2004, ВСИЧКИ ТЕЗИ ФАКТИ ТРЯБВА ДА ДОВЕДАТ ЕДИН РАЗУМЕН И СПРАВЕДЛИВ НАБЛЮДАТЕЛ ДО СЪЩИЯ ИЗВОД, id est ЧЕ ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ, ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ СА ЗАСЕГНАТИ И ПОРАДИ ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЗНАЕ, ЧЕ ПОРАДИ ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЗНАЕ, ЧЕ ИМАТ ПРАВЕН СТАТУТ НА „ЛИЦА, ЗАИНТЕРЕСОВАНИ И ЗАСЕГНАТИ ОТ” ЖАЛБАТА И ОТ ВСЯКАКВИ РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА. Като се направи разумна преценка на фактите, жалбоподателят трябва с уважение да заяви пред този съд, че изводът на уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева, id est че другите чужденци, лишени от свобода в България [inter alio[2] 12-те посочени молители], не са страни, чиито законни права и интереси ще бъдат засегнати от изхода от настоящото дело, е погрешен от правна гледна точка и представя пред този съд явна правна грешка. Фактът Res ipsa loquitur[3], че другите 12 молители по това дело са чужденци, лишени са от свобода от наказателен съд, пряко са потърпевши от дискриминацията, срещу която се прави оплакване и също са предмет на Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 на министъра на правосъдието, са факти които говорят сами за себе си и от които не е възможен друг разумен извод освен този, че 12-те молители и всички други чужденци, лишени от свобода, имат достатъчно prima facie[4] основание за ВАС да приеме ex officio, че те са „заинтересовани страни”, потърпевши от същата дискриминация в системата на местата за лишаване от свобода в България, причинена освен от други неща и от Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 на МП. Поради това, правилният извод на 5-то отделение на ВАС би бил, че на всички лишени от свобода чужденци в България, за които се твърди, че са потърпевши от дискриминация, резултат освен от други неща и от Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 на МП, трябва да им бъде даден от страна на разглеждащия съд правен статут на „лица, заинтересовани от изхода на делото, непосочени в жалбата или протеста”, както гласи текстът на чл. 21 ал. 1 на ЗВАС.

(2)

ОСВЕН ТОВА, “Органите и лицата по ал. 1 [чл. 21 от ЗВАС] могат да встъпят в производството в 14-дневен срок от получаване на съобщението”, следователно ВАС, 5-то отделение е имал задължение съобразно закона да допусне участието в настоящото дело на всеки чужденец, лишен от свобода в България. Очевидно е, че тези лица ще бъдат засегнати от всяко решение и констатация на ВАС, постановени по адм. д. № 7380/2004, когато той разглежда правен въпрос, inter alia дали дискриминационната административна политика и практика на министъра на правосъдието, наложени върху чужденците в българските затвори, нарушават Конституцията на България, други вътрешни закони и международни договори. Поради това жалбоподателят с уважение твърди, че ВАС, 5-то отделение отново е допуснал правна грешка, намирайки че молбите на 12-те молители и на Капустин са недопустими също и поради това, че 5-то отделение на ВАС счита, че позоваването от страна на 12-те молители и Капустин на чл. 72 ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, за да си осигурят участие в делото, вместо на чл. 21 ал. 2 от ЗВАС, представлява процесуална грешка. Не е необходимо жалбоподателят да обсъжда въпроса за това, че 12-те молители по делото не са допуснати за участие на основание чл. 21, ал. 2 от ЗВАС единствено поради това, че те са се позовали на чл. 72, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията. Този правен въпрос е фиктивен expressio unius est exclusio alterius[5] тъй като двата закона [Законът за защита срещу дискриминацията и ЗВАС] разрешават процесуалния въпрос относно участието на трета страна по еднакъв начин. А посочването или позоваването от страна на 12-те молители и Капустин на единия закон [чл. 72, ал.2 от Закона за защита срещу дискриминацията] и нейното изключване поради процесуална недопустимост според уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева няма за правна последица лишаването на молителите от тяхното законно процесуално право да участват на основание другия закон [чл. 21, ал. 2 от ЗВАС].

Уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева от 5-то отделение на ВАС са знаели, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗВАС съдът трябва да действа ex officio, за да определи кои са непосочените заинтересовани страни, чиито законни права и задължения ще бъдат засегнати от изхода на едно административно дело, също така те са знаели, че на основание чл. 21, ал. 2 от същия закон, Съдът трябва да даде на заинтересованите страни inter alio, 12-те други молители, същото процесуално право да участват в делото, както е допустимо съобразно чл. 72, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията. Поради това, исканията за участие на другите страни, заинтересовани от изхода на делото, е поне процесуално допустимо, въпреки факта, че молителите вероятно са посочили погрешна правна разпоредба, когато са подавали молбите си да участие в делото. В резултат на това, всички чужденци, принадлежащи към групата, засегната от Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002г. и чл. 15 на Закона за изпълнение на наказанията, inter alio 12-те отделни молители, които са 4 граждани на Румъния - Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на Нигерия - Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша - Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало са имали и продължават да имат правото да молят 5-то отделение на ВАС за участие в адм. д. № 7380/2004. (3)

5-то отделение на ВАС е нарушило процесуалния закон, когато се е произнесло по 12 отделни молби заедно чрез първоначалния жалбоподател Капустин с едно определение. Това е направено, въпреки факта, че всяка една молба е подадена отделно от всеки от отделните молители, който се представя пред Съда, а не чрез Капустин. Поради това, с уважение твърдя, че е процесуално изискване да има отделно произнасяне от страна на Съда по всяка молба на всеки от молителите и директно за всеки един молител, а не чрез Капустин.

(4)

В противен случай, с уважение твърдя, че 5-то отделение на ВАС е нарушило материалния закон и законните права на всеки от 12-те отделни молители, като не ги е уведомило поотделно за неблагоприятното Определение, което засяга техните законни права и задължения в България, както и тяхното право да обжалват.

(5)

5-то отделение на ВАС не е разбрало добре основанията на жалбата на жалбоподателя срещу административната политика и практика на председателите на гражданските отделения на СГС.

(6)

Първо, очевидно първоначалната жалба на жалбоподателят е била неясна. Неговото намерение беше да уведоми с нея съда, че той не иска от ВАС да упражнява контрол върху съдебни актове или решения, постановени от други съдилища при разглеждането от тяхна страна на фактите или правните въпроси по няколко граждански производства. Делата и решенията, цитирани от страна на жалбоподателя в неговата първоначална жалба всъщност имаха за цел да бъдат материално доказателство за съдебни факти, за които жалбоподателят смята, че дават prima facie доказателство за дискриминацията, чието наличие той твърди. Тази дискриминация е проявена в това, което жалбоподателят Капустин нарече „индивидуални административни актове”, издадени от главните администратори на гражданските отделения на СГС. Целта на първоначалната жалба на жалбоподателя беше да се образува съдебно производство и да бъде постановенто решение или определение на ДАС, което да реши първо правен въпрос. Дали „признаването”, направено ad hoc извън всякаква алтернативна съдебна процедура по чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК (изм. ДВ бр. 36/1979г., изм. ДВ бр. 124/1997г.) [“от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските”][6] от страна на “…председателя на окръжния съд или от районния съдия…”, като се прави диференциация между лицата [“…въз основа на декларация…”] и те се разделят според имущественото им състояние [“…за материалното им състояние…”] и положението им в обществото [“… нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските”] представлява “признаване” от административен характер [“е извършено диференцирано…на лицата…директорите на местата…за…’ председателя на окръжния съд или от районния съдия’…издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС” т.е. . жалби и протести срещу актове на…ръководители на други ведомства][7] по смисъла на чл. 5, ал. 1 на ЗВАС и поради тази причина подлежи на контрол от страна на ВАС? Жалбоподателят твърди, че „признаването”, направено от конкретен административен председател на едно от отделенията на СГС, който е назначен от министъра на правосъдието, представлява „акт на ръководител на ведомство[8]” по смисъла на чл. 5 от ЗВАС, а не съдебно решение, постановено от независим и безпристрастен съдебен състав или съдия.

Освен това, жалбоподателят твърди, че „признаването от страна на председателя”, няма характера на „разпореждане”, което може да бъде обжалвано по процедурата, посочена в чл. 219 от ГПК. Тези “признавания” не могат основателно да бъдат считани за такива с правен характер на “окончателно съдебно решение или разпореждане”, които решават окончателно някакъв правен спор по правен въпрос или факт. „Признаванията”, направени по този начин, по чл. 63 от ГПК, подлежат на последващ контрол и изменение от страна на същото ведомство[9] и административен ръководител, който първоначално е издал признаването и поради това принципът res iudicata не е приложим към подобни „признавания”. В резултат на горното и поради факта, че тези „признавания” по чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК решават чисто административен въпрос, id est дали следва да се плащат разноски или държавни такси, представляват факти, които не могат да бъдат пренебрегнати от този Съд. Тези факти дават основание на жалбоподателя да твърди, че характерът на атакуваните „признавания” е най-малкото неясно определен, а в най-лошия случай е неоснователно и неправилно считан за „съдебни решения”, постановени от „безпристрастен” съд. Това е невъзможно, тъй като процедурата по издаване на тези „признавания” по чл. 63, ал. 1, б. „Б” от ГПК, не отговаря на приетите съдебни критерии за безпристрастност и равнопоставеност на страните. Жалбоподателят твърди, че те са чисто административна формалност и са едностранни. Не е възможно председателят на отделение на СГС да представлява интересите на бюджета на МП и да издава „безпристрастно” решение, което ще засегне негативно или (a) бюджета на МФ, или (2) законните права и задължения на едно лице, лишено от свобода и намиращо се под контрола на същата заинтересована страна. Освен това жалбоподателят поиска след като ВАС се произнесе по горния правен въпрос, да насочи вниманието си към фактически въпрос.

Дали ноторно известните като многобройни „признавания” по чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК и отказът да бъдат приети като верни декларациите на жалбоподателя, представляват de facto твърдение на Председателя на СГС, че жалбоподателят подава невярна информация и така дава обективно доказателство за още по-ноторно известна и ужасна политика и практика на административните председатели на гражданските отделения на СГС. От тях се изисква те косвено да дискриминират жалбоподателя Капустин поради неговата националност и неговото обществено положение и всички други чужденци, лишени от свобода, но да отказват да приемат като верни писмените декларации и други съдебни доказателства за тяхното имуществено състояние?

E.

Жалбоподателят моли Съда да се произнесе, че (1) Доводите на жалбоподателя са основателни и че съдебните факти относно обстоятелствата и статута на лишените от свобода чужденци в България са такива, че водят само до един извод, id est че всички чужденци, лишени от свобода в България са засегнати от жалбата на Капустин за наличие на дискриминация срещу inter alia Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 и чл. 15 от ЗИН; (2) И че поради това също така е основателно от тези съдебни факти и обстоятелства да се направи извода, че всички лишени от свобода чужденци в България ще бъдат засегнати от всяко решение, постановено от ВАС, по първоначалната жалба на Капустин за наличие на дискриминация; (3) Че в резултат на горните факти, характерът на първоначалната жалба на Капустин срещу министъра на правосъдието за наличие на дискриминация и нейният конкретен предмет, засягащ правен въпрос, се засяга повече от 100 души, намиращи се в затворите на България и потърпевши от твърдяната дискриминация. Че техният живот в България е пряко засегнат от дискриминацията е факт и трябва да се направи извода, че са налице необходимите условия по чл. 21 от ЗИН. Поради това, 5-то отделение на вАС е имал задължението както ex officio, така и при поискване да установи кои са всичките чужди граждани, лишени от свобода в България и засегнати от твърдяната дискриминация, както и да отговори поотделно и положително на 12-те отделни молители – чужденци, граждани на Румъния - Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевсски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало, засегнати от твърдяната дискриминация. Съдът следва да уведоми всеки един от тях за наличието на адм. д. № 7380/2004 и да допусне да участват по делото, което е тяхно процесуално право по закон, така както е посочено в чл. 21, ал. 2 от ЗВАС;

(4) И на основание на горното и съобразно принципите на съдебна икономия и справедливост, на 5-то отделение на ВАС следва да се укаже да (1) ex officio на основание чл. 21, ал. 1 от ЗВАС да получи от министъра на правосъдието информация за всеки един засегнат чужденец, лишен от свобода и излежаващ наказателна присъда в България и чрез министъра на правосъдието да уведоми всеки един от тях, че те са заинтересовани страни по жалба за дискриминация по адм. д. № 7380/2004 срещу министъра на правосъдието; (2) да присъедини към настоящото дело на основание чл. 21 от ЗВАС всички „заинтересовани страни”, id est онези чужденци, лишени от свобода и излежаващи своите наказателни присъди в България, като лица, които не са посочени в първоначалната жалба на Капустин, но чиито субективни законни права и задължения по българския Закон ще бъдат засегнати от изхода на адм. д. № 7380/2004, заведено срещу министъра на правосъдието, тъй като те са лишени от свобода чужденци; (3) да присъедини към настоящото дело на основание чл. 21, ал. 2 от ЗВАС 12-те индивидуални молители, inter alio 4-та граждани на Румъния Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевсски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало; и (4) незабавно да уведоми поотделно за ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда 12-те индивидуални молители по това дело inter alio 4-та граждани на Румъния - Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевсски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша - Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало. (5) На 5-то отделение на ВАС следва да бъде указано за се произнесе с определение или да насрочи съдебно заседание, за да определи правния характер на индивидуалните „признавания", издавани аа Нос от отделни съдии, назначавани от министъра на правосъдието като административни председатели на гражданските отделения на СГС. С определението или в заседанието да се произнесе относно правните въпроси, поставени от жалбоподателя. Представляват ли „ признаванията", направени аа. Нос извън всякаква алтернативна съдебна процедура по чл. 63, ал. 1,6. „б" от ГПК от страна на конкретен административен председател, назначен от министъра на правосъдието, индивидуални „административни актове", както твърди жалбоподателят, поради което те са под контрола и надзора на ВАС? Дали процедурата по издаването на тези „признавания" от страна на „администратор", назначен от министъра на правосъдието и засягащи законните права на защита, обжалване и съдебна защита е такава, че достигането до изводите за тези „признавания" отговаря на съдебните критерии и принципи за безпристрастност и равнопоставеност на страните, определени в международното и вътрешното право? Или дали те са, както

твърди жалбоподателят, чисто административни едностранни актове, при които бюджетните интереси на МП са представени от същата страна [председателят на отделение на СГС], който издава „признаване", без да вземе пред вид представените писмени доказателства. Засегнатите права и задължениия са такива на лице, лишено от свобода и намиращо се под контрола на същата заинтересована страна - министъра на правосъдието, 1а ез1 председателите на отделните граждански отделения на СГС са пряко отговорни пред министъра на правосъдието за бюджетите на съда и за прилагането на "ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби. Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г.). Дали „администраторите" на различните граждански отделения на СГС, 1с1 ез1, които са съдии по професия, са в състояние да гарантират справедливост, когато решават да наложат или да не наложат таксите по "ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998")? Или дали е така, както твърди жалбоподателят, че е практически невъзможно „администраторите" на различните граждански отделения на СГС да представляват законните интереси и права на едно лице срещу бюджетните изисквания и интереси наМП? В съдебно заседание Съдът да се произнесе дали фактите, установявани от „признаванията", давани на български граждани от същия административен орган по същите граждански дела, по които жалбоподателят Капустин е страна и тези по други дела, засягащи законните права и задължения на лица, лишени от свобода, които не са български граждани, са достатъчни като, за да докажат оплакванията на жалбоподателя Капустин, Шег аИа, че съществува политика на непряка дискриминация и дискриминационна практика, осъществявана от „администратори" на различните граждански отделения на СГС. Подадено с уважение на 16.2.2005 г. Майкъл Капустин За верността на превода от Мариана Русева Радулова в.л. № 1118 по списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 200ж ал. 1, ЗСВ.обн. Д.В. бр. 17/2004г.

Чрез: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ До:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТ ЧЛЕН СЪСТАВ

отн.

адм. Дело. № 7380/2004 на ВАС

Срещу: От:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 -1/27/2005г. Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес Централен софийски затвор 10-та група София, България

ЧАСТНА ЖАЛБА Уважаеми Съдии, Уважаема Госпожо Председател, За да наблюдавам изискано 7 дневен срок и на основание чл.5 от ГПК, като страна канадски гражданин лишен от свобода, Аз представям на Ангелски език Частна Жалба срещу само част на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 - 1/27/2005г.. Това че се преведи от преводачката ми, Госпожа Мариана Радулова и депозирано с ВАС. Подадено днес, сряда, 16.02.2005г. От Майкъл Капустин I submit the following Private Appeal was originally submitted in the English language on 16 February 2005 through the Sofia Prison. The present English text has corrections and additions as submitted by me for Bulgarian language translation by a recognized expert interpreter. I now submit to the Court the final Bulgarian text with the corrected English language document.

A.

Preliminary Statement

As a foreign citizen deprived of his liberty, the Appellant is severely handicapped by the judicial fact of his restricted ability to access his translator. It is therefore reasonable for this Court to expect from the Appellant some deficiencies in his fully comprehending the Bulgarian only text of the appealed Definition № 820 from 01.27.2005. As a result, the Appellant wishes in advance to forewarn the Court that lack of understanding the Bulgarian Court is the reason why there may appear from time to time arguments in this Appeal that may be unrelated to the actual reasons issued by the Court. 2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

In such an eventuality the Appellant apologizes in advance to the Court’s membership. Also, because of the shortness of time, the Appellant reserves his right to file an addendum to this Appeal and thereby to complete his arguments.

B.

Appealed Parts

The Appellant appeals those parts of Definition № 820 from 01.27.2005 where it is determined by the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva that; (1) The Supreme Administrative Court finds it has no jurisdiction to review complaints [“срещу разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански] дела”] against rulings and definitions issued by the reporting judge in civil cases id est that the administrative rulings and definitions by “Chairmen” appointed by the Minster for Justice to administer the numerous departments of the Sofia City Court [“…са постановени по реда на исковия процес, докато административният съд може да се произнася само досежно законосъобразността на административните актове. Предвид на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.”] are part of the procedural order of a claims process and the Administrative Court only judicially competent to redress the lawfulness of administrative acts and not the judicial acts of the civil courts; (2) The Supreme Administrative Court finds the [“подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде оставена без уважение.”] 12 other foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria who submitted Motions requesting to be admitted as interested parties to present proceedings under administrative case № 7380/2004 are not interested third parties and their participation therefore is inadmissible, and (3) The [“Цитираната правна норма (чл. 72§2 ЗЗСД) е относима към исковото производство по реда на ГПК. За административното производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията…съгласно който "…равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на ЗАП, съответно ЗВАС". В настоящето производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол, поради което подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде оставена без уважение.“] the procedure commenced by Kapoustin against the Ministry for Justice and inter alia Order № LC-04-277/04.10.2002 is one procedural admissible under Article 73 of the same law [Law of Protections against Discrimination], and therefore Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination cannot and was wrongly relied on by Appellant and the other 12 2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

Petitioners in the present case. Therefore the incorporation of 12 identical complaints from other discriminated against imprisoned foreign citizens is procedurally inadmissible at least according to the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva.

C.

Appellant’s Grounds for Altering DEFINITION No. 820/2005

The appealed parts of Definition № 820/05 require the Appellant redress the following questions; (1)

The apparent lack of clarity as to the nature of his complaints against [“разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански] дела”] the rulings and definitions issued by Chairman of the Sofia City Court as considered by the law according to Article 63§1 item “b” of the CivCP; and

(2)

The question of judicial economy, the legal status of 12 Petitioners and all other foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria as “interested parties” and their procedural right to participate as interested third parties in an administrative case where by the Decision of the Supreme Administrative Court their future rights and obligations under law are to be affected. The present administrative case № 7380/2004 is filed by Kapoustin as a member of what is a “distinct social group within Bulgaria society” id est “all foreign citizens deprived of their liberty and incarcerated in Bulgaria by order of a Bulgarian criminal court” and whose legal rights and obligation in Bulgaria are affected by what are alleged by Kapoustin in his original complaint and by the 12 Petitioners to be administrative acts, polices and practices of the Minister for Justice that by their wording and in their intent and practice exist in contravention of basic Bulgarian law and are negatively discriminating against all the members of this distinct social group; and

(3)

That by applying the same logic as that of the Supreme Administrative Court 5th Section it would appear that each of the foreign citizens having filed the 12 individual Motions under this case should have had their individual requests considered separately and not collectively by the Supreme Administrative Court 5th Section. The Court required to issue a separate DEFINITION and separate notification to each of the 12 Petitioners who’s Motion to participate in admin. Case № 7380/2004 has have been rejected as inadmissible on the procedural and factual grounds that (1) the wrong procedure for allowing for their participation has been relied on by them, and (2) that they are not interested parties in the administrative case as filed by one of their members, Kapoustin.

D.

The Shortness of time and different levels of complexity require the Appellant approach each of his complaints by order of their simplicity and to submit his complaints in summary as follows.

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

(1)

The question to be determined under the present proceedings is one of law. Do the official administrative policies and practices of discrimination by Order of the Ministry for Justice and as practiced by the Sofia Prison Administration violate Bulgaria’s basic law and other human right legislation against all forms of direct and indirect discrimination according to nationality, property or social status of a particular group or individual? “Persons interested in the outcome of the case” are considered by Article 21§1 Law for the Supreme Administrative Court and it is the duty ex officio for the Supreme Administrative Court 5th Section to notify all such persons whose legal right and obligations are to be directly or indirectly affected by the outcome of administrative case № 7380/2004. The original complaint of Kapoustin did not allege that he is the only foreign prisoner deprived of liberty who is affected by the complained of administrative act of the Minster for Justice. The Supreme Administrative Court 5th Section therefore erred in law and was also unreasonable when it concluded from the character of the Kapoustin complaint and the facts that other the foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria are not discriminated against and do not therefore have the legal status of “interested party” to the administrative complaint as filed by Kapoustin against the Ministry for Justice. This conclusion is wrong first because the other foreign citizens and 12 Petitioners under this case have also alleged the same discrimination against the Minister for Justice and are complaining that the same official policies and practices of direct and indirect discrimination are being unlawful and are unlawfully derogating from the legal rights under Bulgarian law of all foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria. THEREFORE IN THAT THE ORIGINAL COMPLAINT TO THE SUPREME ADMINISTRATIVE COURT WAS NOT AGAINST AN INDIVIDUAL ADMINISTRATIVE ACT AFFECTING ONLY THE ORIGINAL COMPLAINANT AND FOREIGN CITIZEN DEPRIVED OF LIBERTY KAPOUSTIN AND IN THE FACT THAT ALL FOREIGN CITIZENS DEPRIVED OF LIBERTY IN BULGARIA ARE AFFECTED IN THE SAME WAY AS KAPOUSTIN BY THE DISCRIMINATION ALLEGED BY HIM AND IN THE FACT THAT AS A RESULT OF THIS THE LEGAL RIGHTS OF ALL FOREIGN CITIZENS DEPRIVED OF LIBERTY IN BULGARIA WILL BE DIRECTLY AFFECTED BY THE OUTCOME OF ADMINISTRATIVE CASE 7380/2004 ARE FACTS THAT MUST LEAD A REASONABLE AND FAIR OBSERVER TO THE SAME CONCLUSION id est THAT ALL FOREIGN CITIZENS DEPRIVED OF LIBERTY IN BULGARIA ARE AFFECTED AND AS A RESULT MUST BE RECOGNIZED AS HAVING THE LEGAL STATUS OF “PERSONS INTERESTED IN AND AFFECTED BY” THE COMPLAINT AND ANY JUDGMENTS ISSUED BY THE COURT.

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

Proceeding from a reasonable assessment of the facts, the Appellant must respectfully submit to this Court that the conclusion by the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva id est that the other foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria [inter alio the 12 Individual Petitioners named] are not parties whose legal rights and interests will be affected by the outcome of the present case is a legally wrong one and presents to this court a clear mistake of law. The fact Res ipsa loquitur that the other 12 Petitioners under this case are foreign citizens, are deprived of their liberty by a criminal court, are directly suffering the complained of discriminations and are also the subject of Minister for Justice Order № LC-04-277/04.10.2002 are facts that speak for themselves and from which no other inference is reasonably possible except that the 12 Petitioners and all other foreign citizens deprived of liberty have sufficient prima facie cause for the Supreme Administrative Court ex officio to find them to be “parties of interest” who are suffering the same discrimination within the Bulgarian prison system as is precipitated from among other things Ministry for Justice Order № LC-04-277/04.10.2002. As a result, the correct finding of the SAdmC 5th Section should be that all incarcerated foreign citizens in Bulgaria as are alleged to be suffering discrimination the result of among other things Ministry for Justice Order № LC-04-277/04.10.2004 must be given the legal status of “persons are interested in the outcome of the case, not indicated in the claim or contestation as considered by Article 21§1of The Law for the Supreme Administrative Court. (2)

FURTHERMORE, the “bodies and the persons under para 1 [Article 21 of the Law for the Supreme Administrative Court] can enter the proceedings within 14 days from receipt of the notification”, therefore the Supreme Administrative Court 5th Section had a duty to the law to allow the participation in the present case of any foreign person deprived of liberty in Bulgaria. Such persons are clearly to be affected by any Judgment and findings by the Supreme Administrative Court issued under admin. case № 7380/2004 when it considers a question of law inter alia are the discriminatory administrative policies and practices of Minister for Justice as imposed on foreign citizens in Bulgaria’s prisons ones that violate the Bulgaria’s constitution and other national laws and international treaties? Therefore the Appellant respectfully submits that the Supreme Administrative Court 5th Section did again erred in law when finding the Motions of the 12 Petitioners and Kapoustin to be inadmissible also on account of what the Supreme Administrative Court 5th Section considers to be the procedural error of the 12 Petitioners and the Appellant Kapoustin relying on Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination to secure participation in the case and not on Article 21§2 of the Law for the Supreme Administrative Court.

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

There is no need for the Appellant to discuss the question if the 12 Petitioners under this case being excluded from participating under Article 21§2 of the Law for the Supreme Administrative Court solely on account of their including a reference to Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination. This legal question is moot expressio unius est exclusio alterius1 since both laws [the Law of Protections against Discrimination and the Law for the Supreme Administrative Court] settle the procedural issue of third party participation in the same way. The expression or reliance by the 12 Petitioners and Kapoustin on one law [Article 72§2 Law of Protections against Discrimination] and its exclusion due to procedural inadmissibility according to the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva does not have the legal affect of excluding the Petitioners from their legal procedural right of participation under the other law [Article 21§2 of the Law for the Supreme Administrative Court]. Supreme Administrative Court 5th Section the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva knew that according to Article 21§1 of the Law for the Supreme Administrative Court the court must act ex officio to determine who are the unidentified parties interested and whose legal rights and obligations are to be affected by the outcome of an administrative case and also knew that according to Article 21§2 of the same law the Court must grant to the parties of interest inter alio the 12 other Petitioners the same procedural right to participate in the case as is allowed under Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination. Therefore, the requests for the participation of the other parties interested in the outcome of the case are at least procedurally admissible, notwithstanding the fact of the Petitioners having possibly cited the wrong law when filing their Motions for participation in the case. As a result, all foreign citizens belonging to the group affected by Minister for Justice Order № LC-04-277/04.10.2002 and Article 15 of the Law for the Execution of Punishments inter alio the 12 individual Petitioners who are 4 citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало had and continue to have a right to petition the Supreme Administrative Court 5th Section for participation in the admin Case № 7380/2004.

1

Expressio unius est exclusio alterius:

A cannon of construction holding that to express or include one thing implies the exclusion of the other, or of the alternative.

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

(3)

The Supreme Administrative Court 5th Section has breached the law of procedure when dealing with 12 individual Motions collectively through the Original Complainant Kapoustin in one Definition and not individually. This notwithstanding that each Petition has been filed separately by each of the 12 individual Petitioners representing himself before the Court and not through Kapoustin. It is therefore respectfully submitted that it is a procedural requirement that each Petitioner’s Motion be dealt with separately by the Court and directly with each Petitioner and not through Kapoustin.

(4)

Alternatively, it is respectfully submitted that the Supreme Administrative Court 5th Section breached the substantive law and the legal rights of each one of the 12 separate Petitioners when not notifying them individually of what is an unfavorable Definition affecting their legal rights and obligations in Bulgaria and their legal right to appeal.

(5)

The Supreme Administrative Court 5th Section has misunderstood the grounds for the Appellant’s claim against the administrative polices and practices of the Chairmen for the Sofia City Court Civil Departments. First, the Appellant’s original claim was apparently unclear. In it he intended to advise the Court that he is not requesting the Supreme Administrative Court to review judicial acts or decisions as issued by justices of other courts and as taken by them in the course of their reviewing the facts or law in several civil claim proceedings. The cases and decisions cited by the Appellant in his original complaint were in fact only intended as material evidence of judicial facts that the Complainant believed provided prima facie evidence of the discrimination as alleged by him. That discrimination manifested in what the Complainant Kapoustin asserted to be individual “administrative acts” issued by the chief administrators for the Sofia City Courts Civil Departments. What the Appellant’s original claim intended to seek was a trial and judgment or Definition from the Supreme Administrative Court that would determine first a question of law. Do the ad hoc “acknowledgements” [признанието] taken outside of any adversarial judicial process under Article 63§1 item “b” (amd. - SG No 36 of 1979, amd. - SG No 124 of 1997) CivCP [“от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските”] by “…the chairman of the district court or of the regional judge…”, and making a differentiation between individuals [“…on the grounds of a declaration…”] and separating them according to their property status [“…on their financial status…”] and public status [“… have not sufficient funds to pay the charges and expenses”] are “acknowledgements” having an administrative character [“е извършено диференцирано…на лицата…директорите на местата…за…’ председателя на окръжния съд или от районния съдия’…издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС” т.е. . жалби и протести срещу актове

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

на…ръководители на други ведомства] within the meaning of Article 5§12 of the Law for the Administrative Court and therefore subject to control by the Supreme Administrative Court? The Appellant asserts that the “acknowledgement” given by a particular Administrative Chairmen of one of the Sofia City Courts Departments and as appointed by the Minister for Justice is “an act by the head of an administrative body” within the meaning of Art. 5 of the Law for the Administrative Court and not a judicial decision issued by an independent and impartial panel of judges or judge. Furthermore, the Appellant is asserting that the “acknowledgement of the chairman” does not have the character of an “Order” to be appealed by the procedure identified under Article 219 of the CivCP. These “acknowledgments” cannot not be reasonably considered as having the legal character of a “final judicial judgment or order” determining once and for all some legal controversy over a point of law or a point of fact. The “Acknowledgments” issued in this way under Article 63 CivCP are subject to future review and alteration by the same administrative body and administrative head who issued the acknowledgment in the first place and therefore the principle of res judicata is not applied to such “acknowledgments”. As a result of the above and the fact that these “acknowledgments” under Article 63§1 item “b” CivCP determine a purely administrative question id est should a fee or state tax be paid are facts that cannot be ignored by this Court. And based upon these facts it is reasonable for the Appellant to assert that the character of the complained of “acknowledgments” are at best ambiguously defined and at worst unreasonable and wrongly considered to be “judicial decisions” issued by an “impartial” tribunal. This is impossible for the reason that the procedure for issuing these “acknowledgments” under Article 63§1 item “b” CivCP does not satisfy the accepted judicial criteria for impartiality and equality at arms of the parties. The Appellant asserts they are purely an administrative formality and one sided. It is impossible for the Chairman of a Sofia City Court Department to represent the budgetary interests of the Ministry for Justice and to issue “an impartial” decision that will negatively affect either (a) the budget of the Ministry for Finance or (2) the legal rights and obligations of a person deprived of liberty and under the control of the same interested party.

2

Art. 5. The Supreme Administrative Court shall consider: 1. (Suppl., SG 95/99) claims and contestations against acts of the Council of Ministers, the Prime Minister, the deputy Prime Ministers, ministers, heads of other administrative bodies,

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

The Appellant further requested that on determining the above question of law, the Supreme Administrative Court to then turn its attention to a question of fact. Do the notoriously numerous “acknowledgments” under Article 63§1 item “b” CivCP and refusing to accept as true the declarations of the Appellant represents against the Appellant a de facto allegation of perjury by the Chairman of the SCC and provides objective evidence of a more notorious and heinous policy and practice by the administrative chairmen appointed to the Sofia City Courts Civil Departments. Whereby they are required to indirectly discriminate against the Appellant Kapoustin due to his nationality and his public status and against all other foreign citizens deprived of their liberty but refusing to accept as true the written declarations and other judicial evidence of their property status?

E.

The Appellant Requests the Court Issues a Finding that

(1)

That the Appellants arguments are reasonable and that the judicial facts of the circumstances and status of incarcerated foreign citizens in Bulgaria are such as lead to only one conclusion id est that all foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria are affected by the discrimination Complaint of Kapoustin against the Minster for Justice inter alia Order № LC-04-277/04.10.2002 and Article 15 of the Law on the Execution of Punishment;

(2)

And that therefore it is also reasonable to conclude from these judicial facts and circumstances that all foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria are to be affected by the any Judgment issued by the Supreme Administrative Court when deciding the original discrimination complaint of Kapoustin;

(3)

That as a result of the above facts, the nature of Kapoustin’s original discrimination complaint against the Minster for Justice and its particular subject matter as to a question of law affect the more than 100 persons in Bulgaria’s prisons suffering the alleged discrimination. That their lives in Bulgaria are directly affected by the discriminations is fact and must lead to a conclusion that there are present the necessary conditions of Article 21 of the Law for the Supreme Administrative Court. Therefore the Supreme Administrative Court 5th Section had a duty both ex officio or on request to first identify all the foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria and affected by the alleged discrimination and to respond separately and favorably to the 12 individual Petitioners foreign citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало affected by the discriminations alleged. The Court to notify all and each of them to the existence of administrative case № 7380/2004 and the Court to allow them the their procedural right under law to participate in the case as is settled by Article21§2 of the Law on the Administrative Court;

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

(4)

And that proceeding from the above and according to the principles of judicial economy and fairness the Supreme Administrative Court 5th Section should be instructed to (1) to ex officio according to Article 21§1 of the Law for the Administrative Court obtain from the Minister for Justice the identities of each affected foreign citizen deprived of liberty and serving a criminal sentence in Bulgaria and through the Minister for Justice notify each of them that they are parties of interest in the discrimination complaint under admin. case № 7380/2004 against the Minister for Justice; (2) incorporate into the present case and according to Article 21 of the Law for the Administrative Court all “interested parties” id est those foreign citizens deprived of liberty and serving criminal sentences in Bulgaria as persons not named in the originating complaint of Kapoustin but whose individual legal rights and obligations under Bulgaria law as incarcerated foreign citizens will ultimately be affected by the judicial outcome under administrative case № 7380/2004 against the Minister for Justice; (3) incorporate in the present case and according to Article 21§2 of the Law for the Administrative Court the 12 individual Petitioners under this case inter alio the 4 citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало; and (4) to immediately and hereinafter individually notify as to the Courts DEFINITIONS the 12 individual Petitioners under this case inter alio the 4 citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало.

(5)

The Supreme Administrative Court 5th Section should be instructed to Issue a Definition or fix a trial to determine the legal character of the individual “acknowledgments” issued ad hoc by individual judges appointed by the Minister for Justice as administrative Chairmen of the Sofia City Courts Civil Departments. The Definition or the trial to determine the Appellants questions of law. Do the ad hoc “acknowledgments” taken outside of any adversarial judicial process under Article 63§1 item “b” CivCP by a particular Administrative Chairmen of one of the Sofia City Courts Departments and as appointed by the Minister for Justice represent individual “administrative acts” as the Appellant claims and are therefore under the control and oversight of the Supreme Administrative Court? Are the procedures followed in issuing these “acknowledgments” by an “Administrator” appointed by the Minister for Justice and affecting the legal rights of defense, appeal and judicial remedy such that reaching the conclusions in these “acknowledgments” satisfy the accepted judicial criteria and principles

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

for impartiality and equality at arms of the parties as determined by international and national law? Or are they as the Appellant claims, purely administrative acts and one sided, where the budgetary interests of the Ministry for Justice are represented by same party [the Chairman of a Sofia City Court Department] who is issuing an “acknowledgment” without regard for the submitted written evidences. The affected legal rights and obligations are of a person deprived of liberty and under the control of the same interested party the Minister for Justice id est the Chairmen of the different Sofia City Court Departments are directly answerable to the Minister for Justice for the courts budget and imposing of “ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г.). Are the “administrators” of the different Sofia City Courts Departments id est a “Judge” by profession able to guarantee fairness when deciding to impose or not to impose the fees under “ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998”)? Or is it as the Appellant claims a practical impossibility for the “administrators” of the different Sofia City Courts Departments to represent the legal interests and rights of an individual as weighed against the budget demands and interests of the Ministry for Justice? And at trial the Court to determine if facts established by the “acknowledgments” as given to Bulgarian citizens by the same administrative body and authority in the same civil cases where the Appellant Kapoustin is a party and in other cases affecting the legal rights and obligations of persons deprived of liberty who are not citizens of Bulgaria are sufficient as evidence to prove the complaints of the Appellant Kapoustin inter alia that there exist policies of indirect discrimination and discriminatory practices by “administrators” of the different Sofia City Courts Departments. Respectfully submitted 16.2.2005 г. Michael Kapoustin

2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG.doc

Предишно Р/О:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3149 София, 04/11/2005 Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ НАТАЛИЯ МАРЧЕВА РУМЯНА ПАПАЗОВА МИНА АТАНАСОВА при секретар и с участието изслуша докладваното на прокурора от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА по адм. дело № 2645/2005. Производството е по реда на чл. 20, ал. 3 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 213 - чл. 217 от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по частна жалба на Майкъл Капустин, гражданин на Канада, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор, против определение № 820 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 7380 / 2004 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Частната жалба е процесуално недопустима поради просрочие в частта, с която се иска отмяна на определението за оставяне без разглеждане на жалбата срещу разпореждане на Софийския градски съд от 12.09.2003 г., определение на Софийския апелативен съд по гр. дело № 2191 / 2003 г., определения на Върховния касационен съд по гр. дело № 17 / 2004 г. и по гр. дело № 68 / 2004 г. По данни от приложената разписка уведомлението за изготвяне на определението и възможността за обжалването му в 7-дневен срок пред по-горната инстанция е било лично връчено на жалбоподателя Капустин на датата 08.02.2005 г. Седемдневният срок е изтекъл на 15.02.2005 г. (вторник), а жалбата е регистрирана в Затвора - София на 16.02.2005 г. и изпратена по пощата на следващия ден. Просрочената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е процесуално допустима в частта, с която се иска отмяна на определението на Върховния административен съд, тричленен състав, в частта за оставяне без уважение на молбата от 21.01.2005 г. на основание чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията. Съдът не е указал срок за обжалване на тази част от определението, поради което жалбата следва да се счита за подадена в срок. Разгледана по същество, частната жалба в тази част е неоснователна. Разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията създава възможност за всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в

нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, да го обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд. Цитираните по-горе съдебни актове не представляват административни актове по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАП и не подлежат на обжалване по реда на ЗАП или ЗВАС. При липса на основание за образуване на съдебно производство по чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията не се конституират заинтересувани страни. Евентуалните права и интереси в съдебното производство на третите лица (12 чужди граждани, лишени от свобода) не могат да бъдат упражнявани от частния жалбоподател, защото той не разполага с права на процесуален представител. Постановеното от Върховния административен съд, тричленен състав, определение не прегражда съдебното производство по жалбите на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и срещу заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на Министъра на право- съдието, поради което в тези части не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 20, ал. 3 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Майкъл Капустин, гражданин на Канада, с адрес в България Затвора - София, против определение № 820 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 7380 / 2004 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, в частта за оставяне без разглеждане на жалбата срещу разпореждане на Софийския градски съд от 12.09.2003 г., определение на Софийския апелативен съд по гр. дело № 2191 / 2003 г., определения на Върховния касационен съд по гр. дело № 17 / 2004 г. и по гр. дело № 68 / 2004 г. и за прекратяване на производството по жалбата. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 820 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 7380 / 2004 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, в останалите му части. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, секретар:

Р.П.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светла Петкова ЧЛЕНОВЕ:/п/ Иван Трендафилов /п/ Наталия Марчева /п/ Румяна Папазова /п/ Мина Атанасова

До:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПРЕДСЕДАТЕЛ Отн:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3149 София, 04/11/2005 Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав II колегия

ВЪВ ВР. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 София, 01/27/2005 Върховният административен съд на Република България - Пето отделение адм. д. № 7380/2004 Срещу:

Министерство на правосъдието Ул. „Славянска” № 1 София, 1000

Основание: чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията От:

Майкъл Капустин Канадски гражданин Съдебен адрес: Централен софийски затвор 10-та група София, България

УВАЖАЕМИ Г-н ПРЕДСЕДАТЕЛ, Моля за Ваше опрощение поради мои неграмотен Български език. Аз се обръщам към Председателя поради бездействия на секретарите на съдилищата. Фактите с следваше. На 04/11/2005 ВАС - Петчленен състав II колегия с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3149 остави в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 София, 01/27/2005 ВАС - Пето отделение по адм. д. № 7380/2004г. къде ОПРЕДЕЛИ в т. 2 и т. 4 следното; „ЖАЛБАТА на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1 към Закона за държавните такси да бъде докладвана на председателя на Втора колегия за разглеждането й от петчленен състав на Върховния административен съд.

2005.07.27 Chairman Request Date.doc

ИЗПРАЩА делото на председателя на Пето отделение в частта, с която се обжалва заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на правосъдието, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, за насрочване и разглеждане в открито заседание.” Обръщам се към Председателят поради факта че на най-доброто от мен информацията и вяра секретарите на ВАС Петчленен състав II колегия не са насрочили дело и дата на моя дело срещу МП и без разпоредба на съдя дело бе депозирали в архивар. КАТО лишаван от свобода 10 години чуждестранен гражданин, Аз няма възможността да контакта с съда освен с МОЛБИ и ЖАЛБИ, поради което моля за Ваше помощ и съдействие. Подадено с уважение днес, 25.7.2005 г. Майкъл Капустин

2005.07.27 Chairman Request Date.doc

To whom it may concern, The following document represents an early draft of a possible submission to the Council of Europe. I apologize for typographic, spelling and grammatical errors. The proposed submission of the following Complaint is contingent on the Applicants securing State sponsorship, something which is by no measure certain. However, the relevant law and facts referenced here are accurate and apply to all foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria. The truth of this cannot be so easily dismissed. Whatever assistance the reader can offer the Applicants or only to a fellow citizens will ultimately benefit all concerns. Regards, Michael Kapoustin Citizen of Canada Sofia Prison

The Minister for Foreign Affairs Serbia and Montenegro Belgrade, Serbia Care of EMBASSY OF SERBIA AND MONTENEGRO 17, Blackburn Avenue Ottawa Ontario KIN 8A2 CANADA

APPLICATION FOR ASSISTANCE

IN A COLLECTIVE COMPLAINT under Rule 19 Rules of Procedure European Committee of Social Rights PART VII Collective Complaints Procedure From Citizens of Serbia and Montenegro and other Non-Bulgarian Offenders

AGAINST

The Republic of Bulgaria The Complaint alleges against the Republic of Bulgaria inter alia violations of the non-discrimination Preamble of the European Social Charter and the rights of the individual and the family to free movement and social, legal and economic protection when read with the Preamble. The Applicants are alleging a widespread discrimination against non-Bulgarian Offenders both in law and in practice in the fields of Bulgarian criminal law, observing of treaty bona fides, and right to the movement of persons, [prison] housing, education and employment while deprived of liberty in Bulgaria. The Republic of Bulgaria refusing to observe its positive obligation as a Council of Europe member in guaranteeing the right of equal access and fair application of Bulgaria’s national laws and international agreements to those Offenders who are not citizens of Bulgaria and also having a property status insufficient to settle financial obligations in Bulgaria. The Applicant(s) believing that the democratically elected governments of the Council of Europe should not tolerate another member state, the Republic of Bulgaria, relying on the criteria of [non-Bulgarian] nationality and property status as a casus for segregating and isolating citizens of other Council of Europe member states (the foreign “Offenders”) from legal rights and social protections as are protected by international treaty law. The Applicant here, one Nikolai Vasich, a citizen Serbia and Montenegro, of belongs to that group of foreign Offenders suffering and continuing to suffer the injustice and indignity of physical segregation and legal isolation from the protections of law. And this only because as a citizen of Serbia and Montenegro and having a property status unacceptable to the Government of Bulgaria. In the Republic of Bulgaria refusing to recognise physical segregation and legal isolation of foreign Offenders as a form of discrimination it has committed a breach of international law and it is in violation of its positive obligations to the Council of Europe. As a result the Applicant(s) turn to the other Council member states and the Council of Europe Committee for Social Right to ascertain if such a refusal is consistent with the Council’s Charter and other international laws. The posited question is the following. Does the Council of Europe endorse the Bulgarian government’s practice of an Offender’s nationality, property and public status creating legal rights different from and less than those other offenders who citizens of Bulgaria when such rights are governed by the same national laws and international treaties and notwithstanding that neither Bulgarian national law or international treaty makes such distinction when determining the positive obligations and negatives restrictions agreed to by Member States for their guaranteeing equal individual rights? From:

Nikolai Vasich Citizen of Serbia and Montenegro

Prepared by:

Michael Kapoustin Citizen of Canada 10th Prisoners Group Sofia Central Penitentiary Sofia Bulgaria

The Minister for Foreign Affairs Serbia and Montenegro Belgrade Tuesday, August 9, 2005 Sir, This Application is on behalf of a citizen of Serbia and Montenegro, Mr. Nikolai Vasich, as prepared in an official language of the Council of Europe by a citizen of Canada Mr. Michael Kapoustin. It is filed on behalf of Mr. Vasich and the other non-Bulgarian nationals imprisoned in the Republic of Bulgaria who collectively hereinafter are referred to as either the “[Foreign] Offenders” or the “Applicants”. The Application can be summarized as follows. 1.

The Minister for Foreign Affairs Government of Serbia and Montenegro is petitioned by Mr. Nikolai Vasich a citizen of Serbia and Montenegro, to sponsor a Collective Complaint before the European Committee of Social Rights according to Rule 19 of the Rules of Procedure of the European Committee of Social Rights PART VII Collective Complaints Procedure;

2.

In the Alternative the Ministry for Foreign Affairs Government of Serbia and Montenegro is petitioned to assist Mr. Nikolai Vasich a citizen of Serbia and Montenegro and to contact on behalf of Vasich a Non-government Organization (NGO) for the submission of a Collective Complaint before the European Committee of Social Rights according to a Rule 19 of the Rules of Procedure of the European Committee of Social Rights PART VII Collective Complaints Procedure;

What follows is an attempt to establish before the Honourable Minister for Foreign Affairs the legal and factual merits of our request and the proposed “Collective Complaint”, Sincerely, Nikolai Vasich Citizen of Serbia and Montenegro

Michael Kapoustin Citizen of Canada 10th Prisoners Group Sofia Central Penitentiary Sofia Bulgaria

Table of Contents Request to the Minister for Foreign Affairs............................................................................. 5 Admissibility Criteria before the Committee for Social Rights............................................... 5 The Republic of Bulgaria - Subject to the Social Charter ....................................................... 5 Procedure – The Need for a Sponsor ...................................................................................... 5 Policy, Law and Practice – casus foederis of the Complaint .................................................. 6 Confirmation of the Discriminatory Criteria........................................................................... 7 By The Republic of Bulgaria.................................................................................................... 7 The Bulgarian Helsinki Committee.......................................................................................... 8 Form of Derogation .................................................................................................................... 8 State Respondents –Admissions and Arguments................................................................... 10 The Ministry for Justice ......................................................................................................... 10 No Factual Dispute ........................................................................................................... 10 No Positive Obligation for Non-Discrimination and No Negative Restriction against Discrimination................................................................................................................... 10 Prison Committees are “Secret” Tribunals affecting Legal Rights ................................... 11 Prison Parole Committees ex lege are Doubling the Prison Term for Foreign Offenders 13 Administrative Increase in the Effective Prison Terms of Foreign Offenders.................. 13 Foreign Governments Mislead by the Bulgarian Ministry for Justice .............................. 15 Bulgarian Discrimination is Systematic and Systemic .......................................................... 15 Prevailing Bulgaria law makes a mockery of the Ministry for Justice................................ 16 Prosecutors General for the Republic of Bulgaria – ............................................................. 20 No Factual Dispute ........................................................................................................... 20 Nationality, Property and Public Status Determines Parole.............................................. 20 Applicant Reasons .................................................................................................................... 22 On the Question of the Transfer of Offenders ....................................................................... 22 All the Applicants have, at one time or another, petitioned the Bulgarian Prosecutors General for transfer under the Convention. ...................................................................... 23 No alternate Venue or Judicial Remedy................................................................................. 25 Government Ordinances and Law against Collective Complaints........................................ 25 Exhaustion of Individual Complaints Procedures ................................................................. 25 Bulgarian Administrative Courts Refuse having Jurisdiction ............................................... 26 Final Remedy ......................................................................................................................... 27 Confirmation of the Discriminatory Criteria......................................................................... 27 Conclusions ........................................................................................................................... 27 Order for Review of the Applicants Concerns....................................................................... 28 Request before the Committee ................................................................................................ 32

Request to the Minister for Foreign Affairs Mr. Nikolai Vasich petitions the Minister for Foreign Affairs for Serbia and Montenegro to sponsor a Collective Complaint on behalf of himself as a citizen of Serbia and Montenegro, and other foreign citizens currently serving criminal sentences in the Republic of Bulgaria, and hereinafter called the “[foreign] Offenders”. The Minister for Foreign Affairs for the Government of Serbia and Montenegro is petitioned to consider submitting for the Applicants a Collective Complaint against the Republic of Bulgaria before the Council of Europe Committee of Social Rights (hereinafter the “Committee”) and the European Union’s Commissioner for Justice and Human Rights (hereinafter the “Commissioner”). If in the alternative the Government of Serbia and Montenegro is unwilling to submit a Collective Complaint for its citizen(s) for reasons of conflict of interest, protocol or procedure, then the Minister for Foreign Affairs for Serbia and Montenegro is petitioned by the Applicant Nikolai Vasich as a citizen of Serbia and Montenegro to contact a non-government organization (NGO) prepared to assist Vasich as a representative of the affected group (foreign Offenders) in preparing and submitting a Collective Complaint before the Committee and Commissioner.

Admissibility Criteria before the Committee for Social Rights The Republic of Bulgaria - Subject to the Social Charter The Commission on European Communities 2004 Regular Report on the Republic of Bulgaria, Annex № 1 page 148 idetifies the Republi of Bulgaria as having ratified and agreed to adhere to the the Revised Euoprean Social Charter and to submit itself to the Collective Complaints procedure. The Government of the Republic of Bulgaria is therefore accountable before Committee and Commissioner when refusing to abide by the nondiscrimination PreAmble of the Charter and other internatioanl human rights instruments.

Procedure – The Need for a Sponsor According to Rule 19 of the Rules of Procedure of the European Committee of Social Rights PART VII of the Collective Complaints Procedure, all collective complaints must be delivered to the Secretary to the Committee acting on behalf of the Secretary General of the Council of Europe.

Each Collective Complaint must be submitted (1) either by a Council of Europe member or in the alternative (2) any organisation referred to in paragraphs 2 and 3 of the addition Protocol to the European Social Charter (hereinafter the “Charter” see Rule 22, Rules of Procedure). If the Government of Serbia and Montenegro refuses to act form its citizen Mr. Vasich and instead refers this Application to an NGO, then that NGO must be registered and qualified for the submitting of such complaints before the Council of Europe. The admissibility criteria of the Committee require that this organization (NGO) meet the requirements of Article 1 b) and Article 3 of the Protocol to the Charter (the “Protocol”). The NGO must have consultative status with the Council of Europe and be included on the list established by the Governmental Committee of international non-governmental organisations (NGO’s) who are entitled to lodge Collective Complaints. The NGO must have the competence within the meaning of Article 3 of the Protocol to submit a Collective Complaint. In the Applicants case any NGO monitoring the human rights complaints of minority groups found in European prisons and providing assistance to the affected group for the bringing of a collective complaint against a Council of Europe member state and European Union candidate government still permitting policies and practices of discrimination for collective punishment and systematic derogation of legal rights and protections otherwise available the majority and ordinary citizens. The Applicants look forward to working directly with the Honourable Minister for Foreign Affairs for Serbia and Montenegro and any NGO the Honourable Minister may recommend.

Policy, Law and Practice – casus foederis of the Complaint The Bulgarian Ministry for Justice promotes discrimination according to the nationality, property and public status of an Offender. As a result, Ministry of Justice officials and employees practice direct and indirect discrimination against foreign Offenders as a matter of policy. This same policy of direct and indirect discrimination is being routinely enforced by the Sofia Prosecutors Office and City Court justices who routinely determine an Offender’s legal rights and obligations according to nationality, property status and public status.

Bulgaria’s Ministry for Justice persists in his defence of discrimination as policies and practice not inconsistent with Bulgaria’s agreements with the Council of Europe, including the Charter’s Preamble of non-discrimination. It is the defence of these policies and practices that brings the Applicants complaints, casus foederis,1 within the legal and procedural ambit of the Charter.

Confirmation of the Discriminatory Criteria By The Republic of Bulgaria The Minster for Justice and Prosecutors General for the Republic of Bulgaria confirm the following “policies” and “practices” of direct and indirect discrimination; 1.

POLICY “DECREES”, “ORDINANCES” or “ORDERS” issued by the Bulgarian Minster for Justice including but not limited to Decree № LC-04-277/2002 for the “segregation and isolation” of foreign nationals;

2.

BULGARIAN NATIONAL LAW including but not limited to Article 39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria and its provisions for the administrative deprivation of liberty [freedom of movement] according to a foreign citizens property status;

3.

PRACTICES AND “ORDERS” issued by the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria. Prosecutors are required to determine the rights of an Offender to judicial procedures reviewing home or medical leave, probation or parole and international transfer according to the criteria of the Offender’s nationality, property and public status;

4.

POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main Directorate for the Execution of Punishments to officials and employees of the Sofia Central Penitentiary allowing the prison “Commission” formed under to Article 17 of the Law for the Execution of Punishments to exercise what is otherwise a judicial function and to do so “in secret” [see Ministry for Justice letter № 54-00-164/December 2nd 2004 page 1 para. 3].

1

a case clearly coming within the provisions of a treaty.

The “Committee” Chairman [id est the Prison Warden] and Vice Chairman [id est the Prison Assistant Warden for Security and Discipline] are permitted to make determinations of law and fact and to issue “unwritten decisions” in an area of criminal law that otherwise appears to be exclusively the jurisdiction of the criminal courts according to Art. 70 of the Bulgarian Criminal Code; 5.

POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main Directorate for the Execution of Punishments to officials and employees at the Sofia Central Penitentiary requiring the prison “Committee” formed under to Article 17 of the Law for the Execution of Punishments to determine the rights of an Offender to home or medical leave, and judicial procedures for review of the right for probation or parole according to the criteria of the Offender’s nationality, property and public status;

The abovecited exist policies and practices exist only for limiting or derogating from the legal rights of Offenders according to any one or all of the following criteria; a.

[Non-Bulgarian] nationality [id est of the Offender];

b.

Public status [id est of the Offender];

c.

Property status [id est of the Offender] and of his family;

The Bulgarian Helsinki Committee On December 7th 2004, the Bulgarian Helsinki Committee agreed with the Applicants of there existing a Government of Bulgaria policy and practice of negative discrimination according to the nationality of an Offender. The Bulgarian Helsinki Committee confirming Offenders not citizens of Bulgarian as having fewer legal rights and a different legal status before Bulgarian government agencies, prosecutors and courts. A copy of this letter is provided.

Form of Derogation The derogation of a foreign Offenders rights and protections takes the following form. First from the application, legal interpretation and practice surrounding what is a cabinet minister’s [Minister for Justice] decree imposing an Order for the [physical] segregation and [legal] isolation from Bulgarian laws those Offenders who are not citizens or residents of Bulgaria. Physical segregation and isolation from national law according to nationality, property or public

status is expressly forbidden by the Bulgarian Constitution and other national laws, however it continues as an official Government of Bulgaria policy in force prior to the present Bulgarian Constitution’s non-discrimination provision; Second the application, legal interpretation and practice surrounding a national administrative law [Law on Foreigners on the Territory of Bulgaria] that permits prosecutors, police, officials of the Ministry of Finance and Bulgarian citizens to deprive a foreign citizen of liberty [free movement of persons] without the benefit of due process or judicial control. According to Bulgaria’s Prosecutors General the liberty to freedom of movement for a foreign citizen [or for the transfer of an Offender to a foreign prison] is determined by the Offender and his family’s property and public status when read with the immediately cited law. The liberty to leave Bulgaria and right to return home are rescinded sine die. This true even after the Offender has served the full term of his criminal sentence. Reinstatement for the liberty of free movement [to leave Bulgaria] for a foreign citizen is contingent on his proving what is a negative fact id est the he has no property or income in Bulgaria or elsewhere; Third the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical practices that surround the application by prison administrators, Sofia prosecutors and Sofia Judges of the above first and second causes. The cited cabinet policy [decree] and administrative law provides the casus not only the execution of what are official malfeasances against foreign citizens but also provides the legal grounds for Bulgaria’s national courts to excuse such misconducts as “lawful”. Apparently denying to foreign Offenders legal rights, opportunities and protections enjoyed by Bulgarian Offenders in the fields of inter alia prison housing, employment, unsupervised leave, probation or parole and transfers is not abuse of their rights. At least according to the Bulgarian courts; Fourth the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical practices that surround the application of the above second cause and provides the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria administrative grounds for refusing to commence transfer procedures under the Convention for the Transfer of Sentenced Persons (the” Convention”) or for refusing to allow for the transfer of a foreign Offender. According to written reasons of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria, it is the property and public status of a foreign Offender in Bulgaria [and his family abroad] that will determine the obligation for the Government of Bulgaria observing treaty bona fides under the Convention. However, when requesting the repatriation to a Bulgarian prison of Bulgarian citizens the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria fails to impose the same property or public status criteria on Bulgarian citizens as he does on citizens incarcerated in Bulgaria of other Contracting States to the Convention.

State Respondents –Admissions and Arguments The Ministry for Justice No Factual Dispute When replying to the Applicants’ complaints, the Bulgarian Minister for Justice has admitted to the existence of a Government of Bulgaria policy and practice of affecting only the rights and obligations of foreign Offenders. That rights and obligations affected by the nationality, property or public status of an Offender are in the areas of his equal access to certain articles of Bulgarian national law, judicial procedures and international treaties. The Bulgarian Minister for Justice confirms in his letters that nationality, property and public status of an Offender will determine his legal rights and obligations and also the obligations of the Bulgarian State’s to that Offender. It is in a September 13th 2004 letter [reg. № 94-M-147] to one of the Applicants [Michael Kapoustin], that the Deputy Minister for Justice for the Republic of Bulgaria Mario Dimitrov confirmed the official Bulgarian government policy of requiring the “segregation and isolation” of all Offenders who are not citizens of Bulgaria. Bulgaria’s Deputy Minister for Justice did not dispute the Applicants’ allegations of their being “segregated” from housing and employment and “isolated” from social and other remedial opportunities a part of the Bulgarian Law on the Executions of Punishments. Therefore no factual dispute exists between the Applicants and the Government of the Republic of Bulgaria as concerns a policy and practice of discrimination affecting only the rights and obligations of foreign citizens, Offenders, in the Republic of Bulgaria. There appears no [reasonable] explanation from the Deputy Minister for Justice as to why it is necessary for the Government of Bulgaria to impose a policy of segregation and isolation according to nationality. No Positive Obligation for Non-Discrimination and No Negative Restriction against Discrimination According to the letter of the Bulgarian Deputy Minister for Justice, the Applicants’ complaints against its policy of discrimination are without legal merit, the complained of discrimination being “lawful”.

The Deputy Minister for Justice RB identifies in his letter that the Bulgarian Parliament has not legislated a positive obligation for applying the Law for the Execution of Punishments to foreign Offenders in the same way as it is applied to Offenders who are citizens of Bulgaria. When questioned about this in the field or housing and the harshness in the type of imprisonment foreign Offenders must endure, the Deputy Bulgarian Minister for Justice RB writes that the national “law gives no reason for the relocation [transfer] of foreign citizens” by the Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments RB “to prison communities of the open and transitional type” (“няма законова основание за преместване на чуждите граждани в затворнически общежития от открит и преходен тип”). No explanation is given Deputy Bulgarian Minister for Justice RB, a former criminal court justice, of why the Bulgarian Law for the Execution of Punishments is according to him required to have separate provisions and different application for to Offenders who are not citizens of Bulgaria. Conspicuously absent is an explanation from the Deputy Bulgarian Minister for Justice RB of why the other parts of the Bulgarian Law for the Execution of Punishments continue to apply to foreign Offenders when there is absent from them a provision for applying the law to foreign citizens. A copy of this letter is provided. Prison Committees are “Secret” Tribunals affecting Legal Rights The Applicants have directly complained before the Ministry for Justice RB that the Sofia Central Penitentiary prison Committee conducts its session in “secret” and unreasonably withholds the facts and legal grounds for any decision negatively affecting the legal rights and obligations of a foreign Offender. The Applicants’ embassies have made similar complaints before the Government of Bulgaria Ministry for Justice id est that Prison Committees cannot conduct their activities in secret or issue “Decisions” affecting legal rights and obligations. The Ministry for Justice RB insisting in writing before representatives of the Government of Canada that members of the Prison Parole Commission, including the prosecutor and judge present, cannot be identified and are not accountable to Ministry for Justice, notwithstanding they are officials/employees of the Ministry.

Also significant to the Applicants’ complaints before the Ministry for Justice RB has been conspicuous absence of any legal right for the Applicants to be represented or present when their case is brought a Prison Committee where the State is represented by a Prosecutor and a criminal court Judge. Clearly the meeting of these “secret tribunals” is not intended to be either fair or impartial. However, in a letter December 2nd 2004/№ 54-00-164 Bulgarian Deputy Minister for Justice RB Margarit Ganev writes to the Ministry of Foreign Affairs Canada the Consulate at Sofia that “the disclosure of names or acts of officers of the prisoner’s administration as regards their participation in procedures set forth by and related to the execution of the punishment “imprisonment” is unlawful…the principles of professional ethics approved by the UN and the Council of Europe for impartiality and independence of the expert opinion are guaranteed through restriction of the access to information related to names and circumstances”. According to the reasoning of the Minister for Justice Republic of Bulgaria, prison Committee’s and the names of “expert” participants’ are keep secret in accordance with “principles…approved by the UN and the Council of Europe”. However, Sofia Central Penitentiary prison Committee member id alio the Prison Warden and Deputy Wardens, Social Workers, Prison Psychologist, Prison Prosecutor and City Judge are not protected by any Bulgarian secrecy laws and their function is not within the category where “impartiality and independence” are guaranteed through restriction of information and the identity of the official. Prison employees and officials, prosecutors and judges are public servants for the Ministry for Justice RB. A copy of this letter is provided. Beyond the “secret” character of this “quasi-judicial tribunal” [Committee] and its secret membership are the relevant practices, laws and facts leading to the Applicants claims of discrimination and abuses of official power. Relevant to this is the following.

Prison Parole Committees ex lege are Doubling the Prison Term for Foreign Offenders The Applicants further complained to the Ministry for Justice RB that the Warden for the Sofia Central Penitentiary and Chairman prison the Parole Committee is exceeding the competence of its legal jurisdiction when, ex lege, increasing the affective term of an Offenders imprisonment. This is done solely according to the criteria of an Offenders nationality, and his property and social status. It was complained to the Ministry for Justice RB that an administrative act issued by a “secret tribunal” of Ministry for Justice Employees engaging in a collective administrative function of quasi-judicial review of individual criminal cases cannot determine an affective term of imprisonment for a foreign Offender that is nearly double that of a Bulgarian Offender. Administrative Increase in the Effective Prison Terms of Foreign Offenders However, officials of the Ministry for Justice and district prosecutors of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria are acting in scienter and collectively when refusing to submit for judicial review any one of the more than 29 of 102 foreign Offenders having completed the “affective term” of their criminal sentences, half [see Article 70 section 1 of the Bulgarian Criminal Code]. Bulgarian Criminal Courts of law, when determining the affective duration of a criminal sentence, are required to take into account that national law according to Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code. Where once having served half of his prison term, all first time Offenders are to have the remaining part of their sentences judicially altered to ones of probation [parole]. According to the Bulgarian Criminal Code’s sentencing guidelines and the practice of Bulgarian criminal courts, all first time Offenders have affective terms of imprisonment of not more than one half of the original sentence, id est a 17 year sentence has an effective prison term of 8 years and 6 months. Also according to law Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code in conj. Article 415 and the following of the Criminal Code of Procedure and practice [interpretive] Decisions of the Bulgarian Supreme Courts, the Offender has sine qua non the procedural right to judicial review for possible alteration of the remaining part of his sentence to one of probation [parole] from one of incarceration.

Confirmation of this as a procedural right and of its indispensable character is confirmed by interpretative decision of the Plenum of the Bulgarian Supreme Court - Criminal Division Enactment № 7 from 26.06.1975 as cited previously. Therefore a [foreign] Offender has a legal opportunity guaranteed by Article 70 sect. 1 Bulgarian CC of a judicial procedure for reviewing of his conduct and for alteration to probation [parole] from one of incarceration of the remaining half of his sentence. A “right” that cannot be refused to any [foreign] Offender solely on account of his nationality. Property or public status. Therefore, it is the positive obligation of the Bulgarian Ministry of Justice and district prosecutors is to provide foreign Offenders equal access to this judicial review procedure. It is only a Bulgarian criminal court of law that can determine of the remaining term of an Offender’s imprisonment and refuse his parole but only if there are concrete legal and factual reasons for doing so. Therefore the Bulgarian Ministry for Justice is both legally wrong and is abusing Bulgaria’s national law and its international treaties when defending “secret tribunals” formed by its employees - prison Administrators [Officials for the Ministry for Justice - Main Directorate for the Execution of Punishments] of the Sofia Penitentiary - to deny, again in secret and giving written legal or factual cause for denying a foreign Offender his legal procedural right for a judicial review under Article 415 of the Bulgarian Criminal Code of Procedure in conj. Art. 70 of the Criminal Code. The Refusing of procedures for a judicial review of parole is permitted in case those cases of recidivism or in cases where there has been the commission of a new offence by the Offender during the course of his incarceration. However, from the numerous oral and written explanations offered the Applicants it is the criteria of “nationality”, “property status”, and failing to have a “good attitude to labour” and “danger to Bulgaria society” that in the case of foreign Offenders is most often cited as the reason for denying them access to the abovecited procedure of judicial review for parole. The grounds for such a refusal as are offered by the Bulgarian Ministry for Justice to consular representatives of the other Member States are both factually untrue and legally moot when it concerns foreign Offenders.

Foreign Governments Mislead by the Bulgarian Ministry for Justice The arguments as why foreign offenders are refused parole and equal rights may be summarized as nationality, debts to the Bulgarian State and the failure to demonstrate their rehabilitation through work and pose a continuing danger to society. This is a blatant fabrication and openly deceitful. First, the Government for the Republic of Bulgaria Ministry for Justice refuses to provide gainful employment to [foreign] Offenders [see above “segregation and isolation” of foreign Offenders from “housing and places of labour”]; and Second because foreign Offenders once released, are to be deported from the Republic of Bulgaria and denied the right of return. Third, there are no provisions in the Bulgarian Criminal Code, or superior court interpretive decisions, where an Offender’s nationality or his property status are to influence or otherwise derogate from his right to a judicial procedure [under Article 415 et al CCP) or prevent the alteration of the remaining term of his criminal sentence to one of probation [parole] from incarceration [Art. 70§1 CC]. Therefore, conclusions by the Ministry for Justice and Sofia District Prosecutors for refusing foreign Offenders access to judicial procedures under Art. 415 et al CCP inter alia that a foreign Offender cannot be paroled since he has no family or residence in Bulgaria is absurd; And equally absurd is that a foreign Offenders has “not been rehabilitated” until he pays the Republic of Bulgaria the fine and court costs imposed with the criminal sentence against them, ergo nationality and property status of the Offender are to determine his eligibility for parole.

Bulgarian Discrimination is Systematic and Systemic Proceeding from the above facts and the written admissions of direct discriminations made by agencies of the Republic of Bulgaria, the Applicants have reasonably concluded a systematic policy and systemic wide practice of discrimination in the abusing of foreign citizens imprisoned in Bulgaria to be the following. That the Ministry for Justice, Ministry for Foreign Affairs and Prosecutors General for the Republic of Bulgaria are each admitting and insisting before Council of Europe member states and Canada that;

That according to Bulgaria it is reasonable for citizens of other member states and Canada to be segregated and isolated from Bulgarian national laws and social protections solely because they are not citizens of Bulgaria; That according to Bulgaria it is reasonable for citizens of other member states and Canada to have the affective term of their imprisonment revised upward by employees of the Ministry for Justice, the District Prosecutor and a District Judge members of a “secret tribunal” [prison Committees according to Art. 17 of the Law for the Execution of Punishments]. It reasonable and lawful for Offenders citizens of other member states and Canada if having unpaid debts and a public status making their release “abhorrent” or “unpopular” to Bulgarian society are by “secret tribunal” to be refused judicial procedures under Article 415 and the following of CCP. That according to Bulgaria it is reasonable and “right” the Ministry for Justice RB to keep “secret” the names, facts, grounds and decisions of a “secret tribunal” formed under Article 17 Bulgarian Law on the Execution of Punishments. The Ministry for Justice protecting its prison employees and officials, prosecutors and judges from accountability and the possibility of legal recourse or use of judicial remedy by an Offender alleging to be the victim of malfeasance [inter alia discrimination, corruption, abuse of office, defamation, conflict of interest et al] or misfeasance by an official; That according to Bulgaria it is reasonable for citizens of other member states and Canada to remain incarcerated in Bulgaria solely as a result of their having a property and public status such that the Government of Bulgaria is unwilling to permit their departure from Bulgaria for transfer under international conventions or allow for their deportation one having attained the right of probation [parole]; That according to Bulgaria it is reasonable for citizens of other member states and Canada to continue to be imprisonment in Bulgaria as a legitimate Bulgarian State tool of coercion for the purpose of collecting of money owed to either the Bulgarian State or a Bulgarian citizen [see the previously cited 28.07.2004 practice DECISION Reg. № 3679/04; 2.12.2004 practice DECISION Reg. № 42160/04; December 11th, 2004 DECISION № 28730/04 and others of the Supreme Cassation Prosecutors Office];

Prevailing Bulgaria law makes a mockery of the Ministry for Justice. According to Bulgarian national law Officials and employees of the Ministry for Justice RB Sofia prison participating in the Committee are public servants.

More damming is the law according to same Article 17 of the Law on the Execution of Punishments prison “…commissions [committee are], comprised by: (1) the chairman – the chief of the prison or reformatory, and members – judge from the county court, deputy chiefs, representative of the supervision commission and the psychologist of the prison or the reformatory; (2) the inspectors for social activity and reforming work, when the situation with the prisoners in their group is considered; ….(4) At the sessions of the commission a prosecutor from the regional prosecutor’s office shall be present” and their identities intended to be public. And according to Article 415§1 abstract (2) of the Bulgarian Criminal Code of Procedure2 the prison Committee formed under Article 17 of the Law on the Execution of Punishments this prison Committee have a public function of proposing Offenders to the City Court for possible probation (parole). Nowhere is there a provision in the national law for the Minister for Justice RB to withhold [keep secret] the identities of its employees at the Ministry of Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia Central Penitentiary. Equally as true is the fact of no provision in the abovecited law allowing the Minister for Justice RB to withhold [keep secret] the actions taken by the Committee as can be determined from its Minutes or the legal and factual grounds for decisions affecting legal rights of foreign citizens. Bulgarian national law appears to consider prison Committees formed according Article 17 of the Law on the Execution of Punishments as administrative tribunals and therefore subject to directions and oversight of the Ministry for Justice RB and the courts, Any administrative or quasi judicial action or decision taken by this Committee or its members and affecting legal rights and obligations of a particular Offender must be open to view by the affected party. Any Rulings or Decisions taken by prosecutors and judges participating in these Committees are required by law to be subject to appeal or judicial control and public scrutiny for correctness, truthfulness, reasonableness and lawfulness.

2

Art. 415. (1) Proposals for conditional release under Articles 70 and 71 of the Penal Code may make:

1. The regional prosecutor, respectively the military prosecutor, in the place of execution of the punishment; 2. The Committee under Art. 17 of the Execution of Punishments Act.

The Committee itself has no independent judicial authority or function. It and its membership cannot be considered impartial since its members are Ministry of Justice officials and prison employees subject and answerable to the orders of their immediate supervisors. In the cases of foreign Offenders the proposal to the City Court by either the Committee or Sofia Prosecutors Office are made on the occurrence of a foreign Offender having formally satisfying the requirements of Article 70§1 CC id est complete half or more of his criminal sentence. Furthermore, according to ENACTMENT № 7 from 27.06.1975 Of The Plenum Of The [Bulgarian] Supreme Court Criminal Division (Постановление № 7 От 27. Vi. 1975 г. на Пленума на ВС)3 on the occurrence of an Offender formally satisfying all the requirements of Article 70§1 CC, the “Committee” id est employees of the Ministry of Justice – Main

3

Относно общаване практиката на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание.

С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно освобождаване Пленумът на Върховния съд. ПОСТАНОВИ: 1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните предпоставки : а) … 2. … 3. … 4. Условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение, независимо че изискването за честно отношение към труда е дадено кумулативно с изискването за примерно поведение. Щом като осъденият поради независещи от него причини не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже своето честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен. 5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при постановяването на присъдата Чл.70 НК изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил. 6. … 7. … 8. … 9. … 10. …

Directorate for the Execution of Punishments Sofia Central Penitentiary are obligated to submit the Offender’s case for a judicial review. However, the cited December 2nd 2004 letter of the Minister for Justice RB disagrees with the reasoning of the Applicants. The Minster refuses to identify the membership of this “secret” tribunal’s to the Applicant Kapoustin or to representatives of the other foreign embassies whose citizens have rights affected by this Committee. Also the Minister for Justice RB refuses to provide materials on how these “secret tribunals” have conduced meetings, on what documents, other facts or law they have relied on for their conclusions. It is a result of this policy and practice of “secrecy” that the Applicants now seek to allege before the Committee that Bulgarian prison administrators, district prosecutors and judges who participate in these “secret tribunals” are acting inscienter to collectively impose a harsher punishment and prison term on all Offenders who are not citizens of Bulgaria, have unpaid debts and public reputations. From the written explanations of the Minister for Justice RB it appears to be irrefutable that these “secret” Committees have a “quasi-judicial” function as prison “tribunals”. Particularly when one considers the presence and participation of a district prosecutor and district judge at these Committees whose identities are kept “secret” by the Minister for Justice from the foreign Offenders and their embassies. The Constitution of the Republic of Bulgaria and other national laws do not provide for the formation of “secret tribunals” having a judicial or quasijudicial jurisdiction and allowing for the secret alternation of a criminal sentence or the secret imposition of a sanction extending the term of an Offender’s imprisonment. Therefore, according to law, the Committees formed according to Art. 17 of the Law on the Execution of Punishments should not be able to alter upward criminal sentences or impose additional criminal sanctions or harsher punishments. However, the facts and practices speak to the alternative. Committee members and the district prosecutor succeed in altering criminal sentenced indirectly, first by maintaining the secrecy of the Committee’s members; second by Committee sessions being conducted under rules of secrecy; third by not being required to provide written reasons for their decisions and fourth by negative decisions taken against the [foreign] Offender not being subject to any form of judicial control, review or remedy [id est only decisions positively affecting the legal rights of an Offender can be subjected to judicial control [Art. 415 and the following CCP].

Malfeasances, misfeasances, other misconducts or errors o law or omission by the Committee or its members are not subjected to any administrative or judicial control. At the time of this Application there are 29 of the 102 Applicants who have completed the “affective term” [more than half] of their criminal sentences. And who according to Bulgarian national law [Article 70 §1 CC] have acquired the legal right to a judicial review for alteration of the remaining part of their sentence to probation [parole].

Prosecutors General for the Republic of Bulgaria – No Factual Dispute The Prosecutors General for the Republic of Bulgaria has confirmed in writing the Bulgaria Government’s policy and practice of discrimination according to property and public status when applying international conventions or Bulgarian national laws to foreign Offenders. The Applicants [Foreign Offenders] have each been advised by Sofia Prosecutors Office and Sofia Penitentiary Officials, that ultimately it is their property status and that of their family and public status in Bulgaria that will ultimately determine access to a judicial review for their eventual probation [parole] in Bulgaria or transfer under the European Convention on the Transfer of Sentenced Persons (hereinafter the “Convention”). Nationality, Property and Public Status Determines Parole Article 70§14 of the Bulgarian Criminal Code determines the possibility of statutory parole. There is no provision in the Bulgarian Criminal Code for a different application of this law to Offenders not citizens or residents of Bulgaria or requiring Offenders to have a certain property or public status. However, according to the policies and practices of the Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments and the Prosecutors General– Sofia Prosecutors Office for the Republic of Bulgaria, the legal right to a judicial review under Article 70§1 of the Bulgarian Criminal Code is first to be determined by the Offender’s nationality, and then his property and public status.

4

Art. 70. (1) (Amend., SG 153/98) The court can rule a probationary release ahead of term for the remaining part of the punishment of imprisonment regarding a convicted with exemplary conduct and honest attitude to the work, and who has proven his reformation and has served actually no less than half of the imposed punishment.

According to a 28.07.2004 letter [DECISION Reg. № 3679/04 in the case of Applicant Nikolai Vasich], a 2.12.2004 letter [DECISION Reg. № 42160/04 the case of Applicant Mr. Hussein Turk] and in numerous other similar letters [DECISIONS] prosecutors have confirmed to the Applicants that the Republic of Bulgaria relies on their nationality, property and public status to determine if they have satisfied the statutory criteria of Article 70§1 of the CC. In the 2.12.2004 letter [DECISION] № 42160/04 in the case of Mr. Hussein Turk Bulgarian prosecutors insist that the legal association between the “reforming influence” of the “penalty fine” and the criteria for a [foreign] Offender’s satisfying the rehabilitation criteria of Article 70§1 CC to be inseparable. When writing the December 11th 2004 letter [DECISION] № 28730/04 in the case of Applicant Nikolai Vasich, Bulgarian Prosecutors have identified that a [foreign] Offender or of his family paying or not paying the Republic of Bulgaria its financial penalties “exerts influence over the [prosecution] evaluation he [the foreign Offender] has been rehabilitated [Глобата, влияе върху преценката той се е поправил]” during the term of his imprisonment. It is apparent from these prosecution letters [Decisions] and numerous others that a foreign Offender is “rehabilitated” only when his property status or that of his family permits him paying to the Republic of Bulgaria the “penalty fine” and court costs. Apparently, Bulgarian prosecutors find that a foreign Offenders property status will determine his rehabilitation. It the wealthy foreign Offenders who have been “rehabilitated” and the other financially less fortunate foreign Offender “requiring further remedial work” at the Sofia Central Penitentiary. Sofia District Prosecutors for Bulgaria’s Prosecutors General and Officials of the Ministry for Justice Sofia Central Penitentiary deny that refusing an Offender access to a judicial hearing for probation [parole] as inconsistent with or contradicting prevailing legal interpretations on proper application of the relevant Bulgarian national laws. Sofia District Prosecutors for Bulgaria’s Prosecutors General and Officials of the Ministry for Justice Sofia Central Penitentiary find as acceptable their practise that a foreign Offender be required by Officials of Ministry for Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments and the Prosecutors General– Sofia Prosecutors Office for the Republic of Bulgaria to first prove certain “negative facts”.

Among other things, that a foreign Offender and his family must provide evidence and prove they have no property or income in Bulgaria or elsewhere; prove that the Offender poses no threat to Bulgarian society and prove the Offender’s rehabilitation is not a deception. However, Bulgarian Offenders do not have the same burden of proof and are excused from establishing beyond any reasonable doubt before the Warden of the Sofia Prison or the Sofia Prosecutors office these same negative facts. This policy and practice of discrimination and the impossible demanding of documental proof for negative facts affects only foreign Offenders.

Applicant Reasons What flows naturally from this reasoning of Bulgaria’s Prosecutors General proves to be the following. That official Government of Bulgaria policy and practice allows for property status [of a foreign Offender] to determine in advance what are his legal right when seeking access to a judicial review of his parole. Bulgarian Prosecutors insisting they are legally bound to refuse applications for judicial review of parole [Article 415 and the following procedures of the Bulgarian Criminal Code of Procedure] when a foreign Offender has any outstanding private debts, notwithstanding evidence to the contrary or the fact of the State of Bulgaria having or no evidence of the Offender or his family withholding information on their property, income or other resources. In fact the reverse may be said to be true, that Bulgaria’s Prosecutors General refuses to accept official [foreign court] documents establishing the Offender’s property status as being insufficient to settle his debts id est the Offender is bankrupt. The evidence of Foreign Courts found to be unacceptable.

On the Question of the Transfer of Offenders The Applicants repeat and re-allege the above when read with Article 39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria and applying the same allegations, mutatis mutandis, to the policy and practice of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria allowing an Offender’s property status to determine their transfer from Bulgaria under the European Convention on the Transfer of Sentenced Person, hereinafter the “Convention”.

The Applicants again find that entire body of practice of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria under the Convention to be one confirming an official Government of Bulgaria policy of discrimination according to the property status of an [Foreign] Offender. According to the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria it is personal assets and income that determines a foreign Offender’s right to transfer under the Convention. All the Applicants have, at one time or another, petitioned the Bulgarian Prosecutors General for transfer under the Convention. The entire number of foreign Offenders and their families at the Sofia Prison belong to that group of [foreign] Offenders having inadequate property, cash or personal income to allow the settlement of state imposed fines of 50,000 or more Euros as individually owed by most of the Applicants to the Republic of Bulgaria. The Persecutors General for the Republic of Bulgaria has refused each of the foreign Offenders requests for transfer under the Convention. The Persecutors General for the Republic of Bulgaria doing so solely according to the criteria of a [foreign] Offender’s property status, or at least not until the families of the Offenders pay state imposed fines. Something the Persecutors General for the Republic of Bulgaria knows or should know to be impossible for the Offender or his family. Offenders have recognized their property status to be in most cases (except that of the Canadian citizen Kapoustin) as the sole obstruction to their transfer under the Convention. As a result, each of the 63 [out of 93 foreign] Offenders seeking transfer have at one time or another petitioned the Minister for Finance for the Republic of Bulgaria to declare their individual fines as “uncollectible” and so clear the way for either of the following. (1) The transferring of the collection by the Persecutors General for the Republic of Bulgaria to the administrating State under the European Convention on the Validity of Criminal Sentences, or; (2) The extinguishing of the fine as “uncollectible” according to procedures of the Bulgarian Tax Code of Procedure. The Applicants similarly petitioned Bulgaria’s Prosecutors General.

However, in practice DECISION № 5417 issued on 21.07.2004 [in the case of Applicant Mr. Veslav Niekalo], and numerous others, the prosecutor writes that “in conformity with the internal law [see 39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria] the Bulgarian State collects its receivables before the individual debtor leaves the country’s [Bulgarian] territory and in this sense [Bulgaria] does not delegate legal authority for the other [Administering] state to collect its receivable (Съобразно вътрешното ни законодателство Българската държава събира вземанията си преди задълженото лице да напусне територията та страната и в този смисъл не делегира правомощия на други държави да събират вземанията й)”. The only possible conclusion to be reached from the above is that the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria will only observe Bulgaria’s international treaty bona fides for the commencing of transfer procedures under the Convention if the property status of the [foreign] Offender seeking transfer is such that it meets the minimum cash criteria set by Bulgaria’s Prosecutors General id est sufficient cash to satisfy the money demanded by the Republic of Bulgaria. It is as a result of the above policies and practices established in the decrees of Bulgarian cabinet Ministers and practice decisions of Bulgaria’s Prosecutors General that act together to make meaningless the Preamble of the European Treaty on the Transfer of Sentenced Persons, that “…cooperation [with Bulgaria and other contracting states] should further the ends of justice and the social rehabilitation of sentenced persons…. foreigners who are deprived of their liberty as a result of their commission of a criminal offence should be given the opportunity [by Bulgaria] to serve their sentences within their own society”. Obvious from the facts is the following. That the opportunity for the parole or transfer of foreign Offender is only granted to those foreign Offenders in Bulgaria having a property status sufficient to “purchase” from the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria the cooperation of his prosecutors. And only insodoing can the foreign Offender secure persecution observance of a procedure of Bulgarian national law or of an international treaty.

No alternate Venue or Judicial Remedy Government Ordinances and Law against Collective Complaints There are no national judicial remedies available to the Applicants as the affected group. The Bulgarian Civil Code of Procedure and Bulgarian prison regulations prohibit the Applicants as Offenders to bring collective complaints before the judiciary against institutions, agencies, instrumentalities or officials of the Government of Bulgarian. There is no Bulgarian national oversight committee for complaints against discrimination.

Exhaustion of Individual Complaints Procedures The Applicants have each individually filed numerous complaints before Bulgaria’s Minister for Justice, its Prosecutors General and the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria. Institutions of the Government of Bulgarian and the national courts persistently refuse to recognise the complained of policies and practices as a form of discrimination that negatively affects the rights of criminal Offenders and their families who are not Bulgarian citizens, and have a certain property and social status. In response to individual complaints, the Ministry for Justice, the Prosecutors General and Supreme Courts of Cassation for the RB admit to the complained of policy and practice id est the determination of rights and obligations according to nationality, property or social status of the Offender. However, each of the aforesaid have responded that restricting [segregation and isolation from] legal rights available to foreign Offenders to be Government policy and practice not within the ambit of the recognized categories of discrimination [see inter alia Decision № 101/November 11 2004 Supreme Cassation Court RB Case № 156/2004 page 2; Decision № 71/July 7 2004 Supreme Cassation Court RB Case № 148/2004 Private Appeal of the Applicant Kapoustin v. Ministry for Justice RB – discrimination according to property and social status; a l'impossible nul n'est tenu5].

5

No one is bound by what is impossible

Bulgarian Administrative Courts Refuse having Jurisdiction The Applicants have complained to the Supreme Administrative Court for the Republic of Bulgaria. However, as in the preceding instances, justices for Supreme Administrative Court have also refused to accept jurisdiction for reviewing complaints against the lawfulness or correctness of administrative policies [“decrees” or “Orders”] of Bulgaria’s Minister for Justice and the practices [established by the nonjudicial “decisions” or Rulings”] of Sofia Central Penitentiary Administrators and Sofia Prosecutors Office. This Court has refused to accept claims form the Applicant Kapoustin and other Offenders despite the fact that the direct and indirect discrimination complained of have the legal character of an “administrative” act. This confirmed in letters from the Ministry for Justice and [decisions] of the Prosecutors Generals Office for the Republic of Bulgaria [see below section entitled “Policy and Law” and “Independent Confirmation”]. It is apparent from the decisions of the Supreme Administrative Court RB refusing to examine individual complaints and the Supreme Cassation Courts RB refusing to accept the complained of acts as discriminatory that these Bulgarian national courts are making no distinction between what is legislated national law inter alia the Law for Protection against Discrimination and having negative restrictions against discrimination; And what is unlegislated government policy inter alia the “decrees” or “orders” of the Minister for Justice and the unlegislated practices inter alia the “decisions” of the Sofia Central Penitentiary administration and those of the Sofia Prosecutors Office. It is unequivocal fact that the unlegislated policy and practice as complained of here requires Sofia prison officials and employees and prosecutors to make specific exceptions according to the nationality, property and public status of an Offender when applying the national law. What gives substance to the Applicants complaints and brings their Collective Complaint within the authority of the Council of Europe and legal ambit of the Committee and the Charter is the very fact of Bulgarian national courts refusing to accept jurisdiction or refusing to recognize a policy or practice of discrimination as one negatively affecting the rights of foreign citizens. The Republic of Bulgaria has no affective administrative oversight or judicial control for official policies or practices of alleged direct and indirect discrimination.

Final Remedy The Government of Bulgaria and its national courts persist in refusing to acknowledge any harm or injury to the affected group from the complained of policies and practices of direct and indirect discriminations. According to the Government of Bulgaria there is no harm in its requiring the physical segregation and legal isolation of foreign Offenders from the benefits and protections of Bulgaria national laws and international treaties. Its permitting the formation of a “secret” prison tribunal [Committee] to take unmotivated judicial decisions affecting the legal rights and obligations of foreign citizens in Bulgaria is still “fair, impartial and independent”, at least according to the Ministry for Justice RB. Allowing a foreign Offender’s property or public status to determine his legal rights in Bulgaria, including his right to family and liberty for national repatriation are policies or practices not inconsistent with Bulgaria’s international agreements. Therefore, the Government of Bulgaria leaves the affected group no domestic remedy and so no other alternative but to turn to the Council of Europe and representatives of the other member states and to the Committee.

Confirmation of the Discriminatory Criteria Conclusions The policies and practices identified are inconsistent with the Charter and Bulgarian national law. Relying on nationality, property and social status as providing a reason to derogate from valid social, economic and legal protections is inconsistent with Article 16 of the Charter when read with the nondiscrimination clause of the Charter preamble. Also, the Minister for Justice and Prosecutors General for the Republic of Bulgaria have exceeded their constitutional jurisdiction when “creating law” in policies or practices for “segregation and isolation” according to nationality, property and social status. Policies and practices expressly prohibited by national law [see as authority Article 4 of the Law for Protection against Discrimination]. The systematic and systemic official policies and practices of negative discrimination by the Government of Bulgaria against individuals or a minority group in Bulgarian society is a conscious contravention of inter alia the non-discrimination guarantees of the Charter (as acceded to by the Republic of Bulgaria). These exist in breach of the non-discrimination provisions of the Bulgarian Constitution and recent human rights legislation as enacted by the Bulgarian parliament.

The written defences for “segregation and isolation” and “secret tribunals” as offered by the Government of Bulgarian to the Applicants and their government is fact, res ipsa loquitur6, and all the proof the Applicants require for establishing their allegations of the Government of Bulgaria evading its responsibility to the Charter and Article 37 of the Statute of the Council of Europe and ignores completely the negative restrictions enshrined against discrimination in Article 14 of the European Convention on Human Right. Furthermore, international treaties and Bulgarian national law expressly prohibits the formation of judicial or quasi-judicial tribunals that act in secret and whose conducts and members are without accountability. AS a result, the Minister for Justice and Prosecutors General extending judicial or quasi-judicial authority to a prison Committees whose membership and conducts are defended by them as “secret” is legally impossible. It is also a recognised form of torture. Foreign Offender always in doubt of their legal right, the term or their imprisonment and when they will be permitted to leave the territory of the Republic of Bulgaria to be reunited with their families. These policies and practices of the Government of Bulgaria are inconsistent with the natural law and decries from the common principles, both legal and ethical, that have shaped the modern democracies of the European Union and Council of Europe. The Republic of Bulgaria must be sanctioned by the other member states to the Council of Europe, including those whose citizens are not yet imprisoned in Bulgaria and whose families are not yet held financially hostage to the impossible ransoms demanded by the Government of Bulgaria to return their loved ones. It is therefore reasonable for the Committee to hear the concerns of the Applicants as follows.

Order for Review of the Applicants Concerns (1)

6

7

Non-discrimination – the Applicants’ Complaint alleges the Republic of Bulgarian as failing to observe its Positive Obligation to inter alia guarantee imprisoned citizens of Serbia and Montenegro, other European States and Canada their right to equal access to a criminal court of law for assessing their eligibility for parole; their right to equal access to institutional [prison] housing of the open and intermediate types; their access to gainful employment opportunities (law) thing speaks for itself Article 3 Every member of the Council of Europe must accept the principles of the rule of law and of the enjoyment by all persons within its jurisdiction of human rights and fundamental freedoms, and collaborate sincerely and effectively in the realization of the aim of the Council as specified in Chapter

according to a [foreign] Offender’s individual ability, the length of his sentence and nature of his conviction and; their right of equal and fair access to institutional and other facilities for education, recreation and self-improvement; (2)

Protection from Exclusion – the Applicant’s Complaint alleges the Republic of Bulgarian as failing to observe the Negative Restriction against inter alia relying on the criteria of an [foreign] Offender’s nationality, the property status of the [foreign] Offender’s family and any prevailing public or political enmity towards an individual [foreign] Offender as a reason for that [foreign] Offender’s exclusion from the opportunities, legal rights and social protections found in Bulgaria’s national laws and under international treaties. The Applicants are concerned that Bulgarian Minister for Justice “DECREE” № LC-04-277 and others ordering “the segregation and isolation” of foreign Offenders acts only to exclude non-Bulgarian Offenders from social and remedial opportunities and the social protections found in Bulgaria’s national laws and its international treaties. The ambit of this exclusion includes but is not limited to inter alia excluding [foreign] Offenders from Bulgarian national laws for economic, social and legal protection of the family, from accessing available intermediate and open type prison housing, the right to equal opportunity employment, educational and recreation facilities, and to be recognized for their good behaviour.

(3)

Protection from Exclusion - the Applicant’s Complaint alleges the Republic of Bulgarian as failing to observe its Positive Obligation to treaty bona fides as found in the preambles of the European Convention on the Transfer of Sentenced Persons and the Convention on the International Validity of Criminal Judgments (jointly and severally referred to as the “Conventions on Transfers”) and “the need to respect human dignity and to promote the rehabilitation of offenders”. The Applicants are concerned with Bulgaria’s Prosecutors General excluding [foreign] Offenders from their accessing the Conventions on Transfers whenever the families of those Offenders do not meet the minimum property criteria established by the Prosecutors General. Bulgaria’s Prosecutors General refusing to process the transfer applications of those [foreign] Offenders lacking the resources to pay fines to the Bulgarian State or unable to settle contractual obligations to a Bulgarian citizen.

(4)

Movement of Persons – Positive Obligation id est that the Republic of Bulgaria is not observing its positive obligation to guarantee to citizens of Serbia and Montenegro other European States and Canada their right to freedom of movement to leave Bulgaria except where such liberty of movement is prohibited by virtue of a lawful criminal sentence or by Order of a court having competent legal jurisdiction to impose a deprivation of liberty; The Applicants are concerned that the Government of the Republic of Bulgaria relies on the property status of their families to deprive them the Applicants of their liberty to leave Bulgarian territory. Article 39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria allowing for administrative and non-judicial deprivations of a foreign citizen’s liberty solely on account of any uncollectible civil or administrative money debts they may have to the State or citizens of Bulgaria.

(5)

Movement of Persons - Deprivation of Liberty –Negative Restriction id est that the Republic of Bulgaria is not observing the negative restrictions against the any legislation or practice that allows for a non-judicial [administrative] deprivation of liberty and the right to freedom of movement to leave Bulgaria on the allegation of a citizen of Bulgaria or Bulgarian Government agency official of a unpaid contractual or other debt.

(6)

Right of the Family – Positive Obligation id est that the Republic of Bulgaria is not observing its positive obligation to guarantee to citizens of Serbia and Montenegro, other European States and Canada the necessary conditions for the full development of the family, which is a fundamental unit of society. The Applicants are concerned with Bulgaria excluding Citizens of Serbia and Montenegro, other European States and Canada from the European Convention on the Transfer of Sentenced Persons. Article 39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria creating impossible financial obstacles that act to prevent the Applicants from completing what remains of their criminal sentences near their families and societies. As a result, the principles of the Convention are not observed by Bulgaria’s Minister for Justice and Attorneys General, they having made a [foreign] Offenders “public image’ and “property status” the “admissibility criteria” for access to any procedure under the Convention.

The Applicants are concerned that [foreign] Offenders who are “well known” to the Bulgarian media and whose families have insufficient resources to settle contractual or debt obligations to Bulgarian citizens or the State are being routinely denied access to the Convention and their requests for transfer; (7)

Right of the Family – Negative Restriction id est that the Republic of Bulgaria is not observing the negative restrictions against unequal access and negative bias in the application of Bulgaria national laws [the Criminal Code] to convicted citizens of Serbia and Montenegro other European States and Canada and having completed half or more of their sentence in Bulgaria. The Applicants are concerned that they are routinely denied social rights and legal protections and procedures otherwise made available to Bulgarian first time offenders having served better than half of their criminal sentence, Bulgarian national law requires that every two months there be an administrative review of an Offender’s right to unsupervised home leave or a judicial review of that Offenders possible parole. Bulgaria’s Criminal Code and correctional law [Law for the Execution of Punishments] thereby acting to preserve the necessary conditions for the full development of a family [Article 16 Charter] and the reintegration into society of a Bulgarian Offender. According to Bulgarian national law unsupervised home leave or judicial review of parole is a positive obligation of the State in cases where Offenders have formally served half or more of their sentence and whose behaviour is formally consistent with the requirements of Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code. Home leave and parole are “social opportunities” or “social rights” provided as provisions in the Bulgarian Criminal Code and correctional law. Bulgarian national law does not have any provision for denying, restricting or otherwise limiting these “social opportunities” or “social rights” according to the criteria of an Offender’s nationality or the property status of the Offender’s family. Furthermore, Bulgarian human rights legislation [the Law for Protection against Discrimination], the Charter and other European Council agreements have expressly imposed negative restrictions on Bulgaria derogating from such “social opportunities” or “social rights” according to nationality or other status of the Offender.

The Applicants are concerned that the prevailing Bulgarian practice finds the Bulgarian Minister for Justice, the Prosecutors General for Bulgaria and Bulgarian District Courts refusing home leave to [foreign] Offender when petitioning to meet with their family in Bulgaria. The Applicants are concerned that the prevailing Bulgarian practice finds the Bulgarian Minister for Justice, the Prosecutors General for Bulgaria and Bulgarian District Courts rejecting the paroling of all [foreign] Offenders who are unable to disprove certain “negative facts” inter alia that; (1) “they do not pose a further and continuing danger to Bulgarian society”; (2) “that prosecutors and prison officials are wrong when alleging [foreign] Offenders have ‘not been rehabilitated” during their confinement”, and; (3) that “the Offender’s family has not proven it has insufficient property or cash to settle any contractual or financial obligations of the Offender to Bulgarian citizens or the State”. As a result of the above a [foreign] Offender must remain in a Bulgarian prison without any possibility of parole or transfer until he can prove these negative facts.

Request before the Committee Proceeding from the foregoing, it appears therefore reasonable for the Applicants to petition a Contracting Party to the Statue of the Council of European and the European Social Charter for sponsorship or assist in bringing a Collective Complaint for its’ citizens and those others affected by the above. The Collective Complaint requests that the European Committee of Social Rights (the “Committee”) find that Bulgaria fails to apply in a satisfactory manner to non-Bulgarian Offenders their right and that of their family to social, legal and economic protection, to non-discrimination in the application and practice of Bulgarian national laws and to protection from exclusion from Bulgarian national laws. Nikolai Vasich Citizen of Serbia and Montenegro

Michael Kapoustin Citizen of Canada 10th Prisoners Group Sofia Central Penitentiary Sofia Bulgaria