I Ching Part 1 Demo

Тълкуванието на Карл Густав Юнг на синхронността в “Книгата на промените” – “И Цзин” Конференция “Философия и езотерика” 15-16 май 2008 г, Благоевград

Васил Пенчев Институт за философски изследвания, Българска академия на науките, ст.н.с.IIст., д-р

Васил Пенчев Блог с публикации: http://www.esnips.com/web/vasilpenc hevsnews

Васил Пенчев Блог с публикации: http://vasil7penchev.wordpress.com

Васил Пенчев Блог с публикации: http://my.opera.com/vasil%20penchev

Васил Пенчев Един имейл за връзка:

[email protected]

Книгата на Карл Густав Юнг • Синхронност Акаузален свързващ принцип

И Цзин I Chang (Yi jing) •

• The Book of Change • Книга на промените

Официалното издание от 1910 г.

Официалното издание от 1910 г.

Книгата на промените • Едно съвременно издание (на английски език)

Всяка хексаграма се състои от долна и горна триграма

http: //www.iging.com/ • Предговорът на Юнг към английското издание на И Цзин (1949) [на английски]

Ричард Вилхелм (1873-1930) • На същия адрес и Въведението на Вилхелм към немското издание

Следващата таблица представлява тълкуванието според Ричард Вилхелм на триграмите във Въведението към изданието на И Цзин на немски език (тъй като открих само вариант на английски, той е оитавен без превод, тъй като оригиналът е на китайски, а е преведен от немски)

Symbol

Name

Attribute

Image

Family

Ch'ien

Creative

strong

heaven

Father

K'un

Receptive

devoted

earth

Mother

Chкn

Arousing

inciting

thunder

first son

K'an

Abysmal

dangerous

water

II-nd son

Kкn

Still

resting

mountain

third son

Sun

Gentle

penetrating

wind, wood

first daughter

Li

Clinging

light-giving

fire

second daughter

Tui

Joyous

joyful

lake

III daughter

www.iging.com/intro/foreword.htm Предговорът към И Цзин • Определението на синхронност: • То е противопоставено на каузалност

‘СИНХРОННОСТ’ Синхронността приема съвпадението на събитията в пространството и времето като значещи нещо повече от просто случайност, а именно особена взаимозависимост на обективни събития между себе си както и със субективните психически състояния на наблюдателя или наблюдателите

‘СИНХРОННОСТ’ Как става така, че А, B, C, D се появяват в един същи момент на едно и също място? Става така на първо място защото физическите събития А и B са от същото качество както психическите събития C и D и после защото всички са мостри [exponents] от една и съща моментна ситуация

‘СИНХРОННОСТ’

Шестдесетте и четири хексаграми на И Цзин са инструментът, чрез който значението на шестдесет и четири различни и при това типични ситуации може да се определи. В И Цзин единственият критерий за валидност на синхронността е мнението на наблюдателя, че текстът на хексаграмата се равнява на верния превод на неговото психическо състояние

СИНХРОННОСТТА в И ЦЗИН Допуска се, че падането на монетите или резултатът от разделянето на купчето стъбълца от бял равнец трябва необходимо да се случи в дадена “ситуация”, понеже както нещо се случва в този момент принадлежи към него като неразделна част от картината. Ако шепа клечки се хвърли на пода, те образуват характеристиката на модела на този момент

СИНХРОННОСТТА в И ЦЗИН Но такава очевидна истина като тази открива своята значима природа само ако е възможно да се прочете моделът и се удостовери неговото тълкувание отчасти от знанието на наблюдателя за субективната и обективната ситуация, отчасти от характера на последващите събития

Като най-подробно и щателно изследване, достъпно в Интернет, на първичните и вторични източници относно концепцията на Карл Густав Юнг за синхронността от философска гледна точка бих посочил:

http://www.collectionscanada.ca/ obj/s4/f2/dsk3/ftp04/nq21958.pdf SYNCHRONICITY AND POSTSTRUCTIIRALISM: C. G. JUNG'S SECULARIZATION OF THE SUPRAMUNDANE by MICAAEL WILLIAM

UNIVERSITY OF OTTAWA DEPARTMENT OF CLASSICS AND RELIGIOUS STUDIES A THESIS FOR THE DEGREE OF DOCTOR OF PHILOSOPHY APRIL 30, 1997

Карл Густав Юнг • Юнг описва процедурата по И Цзин така

“Методът се състои в соритирането на 49 стъбълца от бял равнец случайно на две купчинки, след което от всяка купчина се отброяват по три и по пет стъбълца или в шесгкратно подхвърляне на три монети...”

“Експериментът се основава на троичния – продължава Юнг принцип (две триграми) и се състои от шестдесет и четири варианта, всеки от който съответства на психическата ситуация”

Съществува и твърде древен западен метод, основан на същия общ принцип, както и “Книгата на промените” само с тази твърде забележителна разлика, че на Запад това не е троичен, а четвъртичен принцип...

... и резултатът не е хексаграма, построена от линиите “ян” и “ин”, а шестнадесет фигури, съставени от четни и нечетни числа.”

Карл Густав Юнг • Развитието на идеята за синхронност в по-късните му работи

Характеристики на синхронността : • Непричинност • Тенденция на синхронните събития да се събират в ациклични групи 3. Квазисубективна, смислова връзка между синхронните събития вместо причинните

Характеристики на синхронността : 4. Смисловата връзка е смислово съвпадение между пространствено или времево отдалечени събития 5. Без връзка с енергията, тъй като тя имплицитно предполага причиннност

Характеристики на синхронността : 6. Синхронността е психически обусловена относителност на пространство и време 7. Свързаност с архетипите 8. Паралелност на психическото състояние с едно или няколко външни събития

Характеристики на синхронността : 9. Основаност върху едновременното съществуване на две психически състояния – нормално и “критично възприятие” 10. Потвърждава се впоследствие

Характеристики на синхронността : 11. Обективната ситуация, въплътена в образ прониква от несъзнаваното 12. Холизъм (оценка на ситуацията като цяло) 13. Разглеждане на детайла като част от цяло

Характеристики на синхронността : 14. Принципна случайност 15. Изразяване на случайността чрез числов метод 16. Съществени са изключенията 17. Смисловост и смислова връзка и извън психичното и психоидност на природата

Характеристики на синхронността : 18. Фракталност на смисловостта и чрез нея всепроникване на смисъла 19. Координацията на психическите и физическите процеси в живи организъм е синхронистичен феномен

Характеристики на синхронността : 20. “Непричинен порядък” или смислова подреденост 21. Свързаност със симпатичната нервна система и трансцеребрална природа

Характеристики на синхронността : 22. Синхронистичността е четвърти фактор: Пространство Причинност + Синхронност Време

Характеристики на синхронността : 23. За разлика от постоянна връзка посредством причинността, синхронността е непостоянна връзка посредством случайността, еквивалентността или смисъла

Характеристики на синхронността : 24. Хаотично състояние, което се премества във времето по напълно закономерен начин 25. Синхронността е основополагаща като неизменна случайност “сама по себе си”

Характеристики на синхронността : 26. Непричинна модалност или аказуална подреденост 27. В нейните рамки попадат всички “актове на творение”, фактори “а приори”, дискретността в съвременната физика и пр.

Характеристики на синхронността : 28. Синхронността в тесен смисъл са индивидуални случаи, експериментално невъзпроизводими 29. В тесен смисъл тя е опознаване на “tertium comparationis” 30. Групата от съвпадения може да се състои от произволен брой

Три типа синхронни феномени : 31. Смислова връзка между външното физическо и вътрешното психическо 32. Смислова връзка между пространствено отдалечени събития 33. Смислова връзка между времево отделени събития

Чертите на синхронноста: 34. Синхронността посочва и изисква обща основа на психе и материя

Карл Густав Юнг: • За общата основа на психе и материя, изисквана от синхронноста

“Понеже психе и материя се съдържат в один и същи свят и освен това се намират в неперкъснат контакт помежду си и в края на краищата се основават на непредставими трансцендентни фактори, ...”

“... то не само е възможно,

но дори е твърде вероятно, че психе и материя са два различни аспекта на едно и също нещо”

“Както ми се струва, към това насочват явленията на синхронност, доколкото показват, че непсихичното може да се държи по подобие на психичното и обратното без съществуването на някаква каузална връзка между тях”

“Съвременните ни знания ни позволяват не повече от това да сравним отношението на психичния материалния свят с два конуса, чиито върхове се съединяват в една точка – по същество нулевата точка – докосвайки се и без да се докосват помежду си”

Дали е случайно съвпадението с представата, наложена от Айнщайновата теория на относителността за двата четиримерни псевдоевклидови конуса на миналото и бъдещето, докосващи се и недокосващи се с върховете в настоящето?

Отговорът е: “Не е случайно!” Така както конусите на миналото и бъдещето, допрени с върховете си в настоящето, се обединяват от времето, така и конусите на “психе” и “материя”, допрени с върховете си във възприятието, се обединяват от информацията. Време и информация са отново два аспекта на една и също

Карл Густав Юнг • Аналогична идея откриваме и в работата му “За природата на психе”

... връзката между mundus archetypus [Архетипът на вселената, мирозданието] на несъзнаваното и "феноменът“ на Времето — или с, други думи, насочва към синхроннноста на архетиповите събития

Карл Густав Юнг • За термина и определението на “синхронност”

“Избрах този термин, защото главното представляваше едновременното възникване на две събития не причинно, а по смисъл”

“...синхронност означава едновременното протичане на определено психическо състояние с едно или няколко външни събития, които изглеждат смислови аналози на моментното субективно състояние – а и, в определени случаи, обратното”

“Затова използвам общата концепция за синхронност в особения смисъл на съвпадане във времето на две или повече причинно не свързани помежду си събития, които имат едно и също или сходно значение”

Тази концепция не бива да се бърка със “синхронията”, която просто означава едновременност на протичането на две събития

Карл Густав Юнг • Един въпрос и едно недоумение на Юнг:

“Синхронността се състои от два фактора: а) намиращият в несъзнаваното образ прониква в съзнанието или непосредствено (тоест буквално), или косвено, под формата на съновидение, мисъл, предчувствие или символ, б) обективната ситуация съвпада с това съдържание”

Както първият, така и вторият фактор предизвикват недоумение. По какъв начин възниква образът в несъзнаваното и по какъв начин възниква съвпадението?

Това е въпросът на който ще се опитам да отговоря във втората част, а засега:

Край на I част

Благодаря Ви за вниманието!

Васил Пенчев [email protected] Много разширена и допълнена презентацията е на следните адреси: vasil7penchev.wordpress.com my.opera.com/vasil%20penchev esnips.com/web/vasilpenchevsnews